12.ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ: ЖАРА, ДЪЩЕРЯТА НА ОГНЕНИЯ ВЛАДЕТЕЛ

- Това не е честно! Приказката не може да свърши така!- извика Виктор.

- Да, бабо, не може да не научим коя е бъдещата годеница на принца, наистина не е честно!- възмути се и Роси.

- Напротив, не съм казала, че няма да научите! Но  вече знаете, че това е една друга приказка и трябва да я намерите!- баба им  разпери ръце и посочи към трите останали възглавници.- Хайде, търсете, а аз ще направя още една тенджера таратор.

  Двете деца не чакаха втора покана и затова веднага започнаха да търсят в калъфката на една огромна и много пухкава възглавница. Но колкото и да ровеха, не откриха нищо. Вече се бяха отчаяли, когато Роси с усмивка на уста извади кълбо конци , от които някога бабата на баба им беше изплела  на една кука мрежестите пердета, които все още висяха на прозореца в стаята.

-Бабо, бабо, намерихме нещо! Бързо ела и разказвай!

- Охо, я какво сте намерили! Кълбото на баба ми, не можа да го изплете цялото, милата...Но нашата приказка непременно ще стигне до края, обещавам ви!

  И така, принц Бруно не беше много сигурен, че точно малката Ружа може да познава бъдещата му годеница, но си замълча.

-Казва се Жара, а някои я наричат Огнената птица, защото се появява изведнъж , носена от огнени криле! Дъщеря е на Огнения владетел, който има дворец в гърлото на най- големия и страшен вулкан. Разбери, няма и най- малкото съмнение, че щом ти си оживял сред лавата...

- Спри, спри- прекъсна я принцът- Първо, ти сама каза, че аз съм се променил и изобщо не е сигурно , че пак мога да оцелея в огъня...И второ, ти откъде знаеш за тая принцеса? Аз съм летял по целия свят, а изобщо не съм чувал за нея!

  Ружа хитро се усмихна.

-Ами научих, ама ей тъй, случайно. Чух баща ми да казва, че имал поръчка от Огнения владетел да достави коприни за чеиза на дъщеря му, но такива, които не горят в огън , не се стопяват и да са пъстри като дъгата и ярки като изригващ вулкан. Нали знаеш, че баща ми е търговец на коприни и знае какви тъкани има навсякъде по света? Та тогава той каза на майка ми, че ще трябва да отиде в тъкачницата на ламята Еулалия, която тъче платове от огъня, който бълва с шестте си глави. Тя тъкмо се чудела на кого може да продаде стоката си, изобщо нямала кандидати, защото , нали се сещаш, никой не иска да се изгори заради някаква си огнена коприна...

- Ахаа, това вече може да се счита за достоверна информация! И защо смяташ, че тя ще спре погледа си на мене? По целия свят аз минавам за най- големия принц- карък!

- Е, аз ти казах, а ти ако искаш, търси я! Да не мислиш, че и тя има много кандидати? Първо, с такъв баща, второ, с тоя начин на придвижване...

- Добре, продължи принцът, ами дори и да е напълно подходяща  за мене...не казвам, че е, но ако е...Как мога да стигна до нея? Нали все пак трябва да се запознаем и да се породят чувства...

- И това съм измислила. Нали съм ти приятелка, ще ти помогна да стигнеш до двореца.- каза Ружа.- Утре баща ми заминава за там заедно с една камара топове коприна. Колата му ще е препълнена със стока и можем да се скрием между платовете.

- Да се скрием? Защо, и ти ли ще дойдеш?

- Разбира се, че ще дойда! Може да се нуждаеш от помощ и тогава на кого ще разчиташ, а? Пък и не искам да пропусна как двама души се влюбват от пръв поглед!

  И двамата веднага тръгнаха към дома на Ружа, където сестрите й вече се бяха върнали с богати дарове и изцяло променени. Усмихваха се на всеки, винаги казваха „извинявай“ и „благодаря“ и нищо не помнеха  за няколкото изминали месеци, през които  отсъстваха!

  Ружа каза на Бруно да изчака навън, а през нощта, когато всички заспаха, двамата се вмъкнаха в натоварената кола и се скриха между коприните.

 Рано сутринта бащата  на Ружа се качи в нея и тръгна за двореца на Огнения владетел. Малко преди да пристигне, момичето и принцът се измъкнаха навън и тръгнаха да разглеждат наоколо.

-Ето я!- извика изведнъж Ружа и посочи нагоре, към най- високата кула- Там е , на кулата! Това е самата Жара!

  На самият покрив  стоеше девойка с неописуема красота. Тъмните й големи очи бяха сякаш късче нощно небе, в което светеха малки звездички, а огнената й коса се вееше на вятъра като че ли беше огромен сноп слънчеви лъчи! Изведнъж разпери ръце , на гърба й избухнаха огромни пламъци  и полетя толкова стремително, че огненият дъх на крилете й облиза лицата на стоящите долу  зяпачи. Принц Бруно не сваляше погледа си от нея, на лицето му грееше усмивка, каквато рядко се  виждаше преди.

-Тя е, наистина е тя, това е моята годеница! Познах я веднага, не мога вече и да си помисля, че няма да стане моя жена! Ружа, наистина ли мислиш, че баща й може да се съгласи да ми я даде?

- Сам прецени! Ти познаваш всички принцове на света, има ли някой, който да се реши да  я доближи , особено когато лети?

- Ха-ха-ха, изсмя се Бруно, като ги знам колко са смели...Но ако не са я поискали, то не  е, защото не е красива, а само заради огъня...Тогава нека ние с тебе да отидем при Владетеля и каквото ще става, да става!- и принцът решително тръгна към вратите на двореца.

- Хей, стражи!- извика Ружа- Известете краля, че принц Бруно, син на крал Калаф, е дошъл да иска дъщеря му, принцеса  Жара, за жена!

 Вместо отговор, стражите само се изсмяха.

-Смейте се вие, смейте се, не искам да знам как ще ви накаже Владетелят, когато разбере, че сте спрели зетя му!

  Отговори й още по- силен смях. Но преди още момичето да е измислило какво да прави, през портите кацна самата Жара.

-Годеник, а? Самият Бруно! Не че съм толкова очарована, но сигурен ли си, че искаш точно за мене да се ожениш?

 И тя леко завъртя към него едното си крило, което опърли наметката му.

-Красива огнена Жара, откакто те видях, аз...

- Да, знам, знам, откакто ме видя, откакто си чул да говорят за мене...С една дума, решил си да ме искаш от баща ми...Е, добре, заповядай, няма да ти преча, дори може и да ти помогна! Но ще бъдеш много учуден от това, което той ще ти каже! Пуснете го  и известете господаря си!- заповяда момичето на стражите.

- Да ти я дам, защо да не ти я дам, момче- каза Огненият владетел след като изслуша пламенната реч на Бруно и се направи, че не е чул как Ружа му подсказваше шепнешком какво точно да каже.- Ама нали ми е единствена дъщеря, имам едно условие...Абе, всъщност, то не е мое, а нейно, но какво да я правя! Тя иска да я хванеш...нали разбираш, да я стигнеш където и да е и да я хванеш! Така щяла да се убеди колко много държиш на нея...

- Съгласи се, съгласи се, шепнеше през това време Ружа на ухото на Бруно, имам идея , непременно ще я хванем!

 Разбира се, влюбеният младеж се съгласи и тръгна с Ружа да обсъдят плана.

-Случайно нося ето това перде- момичето извади  от раницата си голямо, мрежесто, плетено на една кука перде. – Изплела го е бабата на баба ми, много е здраво! Ако знаеш колко съм се люляла на него! Непременно ще я хванем с него, трябва само да я издебнем някъде,на мястото, където ще кацне!

 Речено- сторено. От един приказлив прислужник разбраха, че най- често принцесата каца в градината, за да полее цветята си. За да не ги изгори, дори прибира огнените си крила докато е там.

  И така, нашите герои се скриха между храстите люляк и зачакаха. Ето, че се заоблачи и слънцето се скри, а при такова време, беше им казал прислужникът, Жара бърза да се прибере в двореца.

  Не чакаха дълго, въздухът се нагорещи, замириса на пърлено и самата принцеса се появи сред лехите с виолетки и петунии. Тогава Бруно изскочи от прикритието си и метна пердето  върху нея! Но...

  Принцеса Жара учудено сви устни, излетя нагоре,  мрежата пламна и след миг фини прашинки пепел се сипнаха върху тях.

-Но защо?- от учудване, Ружа направо не можеше да си затвори устата. - Тя беше толкова здрава, наистина!

 Вместо отговор чуха само смеха на Жара, която се издигна към върха на кулата и, вече стъпила там,  изплези език!

-Сега какво ще правим?- отчаяно каза принцът-  Нямаме мрежа, не можем да летим...

- Хайде, късно е, нека да поспим малко, утре ще му мислим!- предложи Ружа и двамата поеха към хотела на брега на езерото, където бяха наели стая.

  На другия ден Ружа стана рано и задърпа принца , който още сладко - сладко спеше и кой знае какво сънуваше.

-Ставай, Бруно, стига си спал! Ставай да ходим на лов за огнени птици!

 Бруно потърка очи и се протегна.

-Да ходим, ама с какво? Даваш ли си сметка, че вече нямаме мрежа?

-  Кой ти каза? Имаме и още как!- и тя размаха голяма рибарска мрежа и я хвърли върху леглото на принца.

- Това пък откъде е? Подозирам, че изобщо не си питала собственика...

- Ами откъде да го намеря през нощта? И без това трябваше да освободя нещастните рибки, а и да попреча на жестокия рибар да продължи да ги тормози...Хайде, ставай, Жара вече сигурно кръжи в небето!

  Този път решиха да причакат хубавицата на брега на езерото, където тя идваше да си говори с лебедите. И всичко наистина беше много добре измислено, ако...

  Ами пак същото, мрежата се запали, светна само за миг като коледна украса, после се разсипа на пепел! А смехът на Жара се понесе над цялото езеро и чак рибите надигнаха глави да видят какво толкова смешно има. И като разбраха, такъв кикот падна, че на Бруно му идеше да си завре главата в пясъка от срам.

-Отивам на разузнаване!- обяви малката му приятелка- Така не може да продължава, и двете ни оръжия се оказаха безсилни!

- Беше логично да предположим, че ще ги изгори!

- Но нали бяхме на места, където уж прибира пламъците си! Виж, не може да няма начин, защото няма начин да няма начин! – и след като изложи това изключително убедително доказателство, Ружа тръгна към крайбрежната улица, където имаше най - много народ. Надяваше се да научи нещо, а защо не и да разбере как да си направи  здрава мрежа, която да не гори.

- Помогни ми, миличка! – чу момичето изведнъж  непознат глас. Възрастна жена беше разпиляла покупките си ,  колелото на пазарската й количка беше се счупило и всичко беше на земята. А хората изобщо не я заобикаляха и колкото и да бързаше тя, все нещо настъпваха и ругаеха.

- Да, госпожо, разбира се, че ще ви помогна! Ето, вземете тая ябълка, ето и солта...леле, пакетът със солети се е скъсал, половината са ги стъпкали! Какви хора, толкова ли е трудно да заобиколят, сега бедната жена ще остане без половината си покупки...Олеле, бутилката с олио се е счупила...

  Все пак, повечето неща скоро бяха събрани , а продавачката от близката будка им услужи с две торби. Ружа ги нарами и тръгна, а възрастната жена теглеше след нея повредената количка .

-Тук, миличка, ето я и моята къщичка...

 Слава Богу, че не беше по- надалеч , защото ръцете на Ружа изтръпнаха и раменете я заболяха. Торбите се оказаха тежки, но можеше ли да остави немощната жена, която явно не беше здрава, да мъкне непосилния товар?

-Седни, моето момиче, погостувай ми малко! Как се казваш?

- Ружа, госпожо!

- Ех, много си мила, приличаш ми на моята племенница! Ако тя ме беше видяла, непременно щеше да ми помогне...

- Не направих нищо особено- сви рамене момичето, аз съм вече голяма и силна, това да пренеса две торби, не е нищо!

- И моята племенница така казва, но тя е по- голяма от тебе, време й е вече да се омъжи...И брат ми, баща й, е съгласен, но не е намерила момък...

- Че защо? Да не е грозна? От вас разбирам, че е добра и услужлива...

- Какво говориш, красива е, очите й са като тъмно небе с блещукащи звезди, а косите й като сноп слънчеви лъчи! Лети с огнени криле и никой не може да я плени...

- Я, че това май ми звучи познато...

- Нее, миличка, и да ме питаш, няма да ти кажа името й, в никакъв случай, тя самата ми е забранила!

- Е, добре, щом не може, не може...Ама знаеш ли как може някой да я плени? Искам да кажа, от какво трябва да се пази най- много момичето, а?

- О, това не е никаква тайна, и без това никой не знае откъде да намери мрежа от паячката Ананке!

- Мрежа от паяк? Ти се шегуваш, че тя няма да издържи и ако духнеш към нея, а ти - щяла да плени  момиче с огнени крила!- и Ружа така се разсмя, че чак се търкулна на леглото и щеше да се задави с какаото, което й беше приготвила гостоприемната жена.

- Смей се ти, смей се, обаче никой не може да изгори или разкъса мрежата на паячката Ананке! Ако изобщо я намери, де...

- Я кажи къде е тая паячка, така де, ако реша да проуча въпроса...

- Доколкото знам, от петстотин петдесет и девет години е в пещера в скалата над лебедовото гнездо, тя е недостъпна, никой не може нито да се покатери, нито да се спусне до нея!

„Ти ще кажеш!“, помисли си Ружа, след което се сбогува и си тръгна. Отначало вървеше бавно, после ускори крачката и накрая направо затича.

-Хайде!- развика се още от вратата на хотелската стая- Да вървим да търсим пещерата на Ананке!

  Принцът не се поколеба, а и по пътя Ружа набързо му разказа какво е научила. Стигнаха до лебедовото гнездо и разбраха, че трудно ще се изкачат, но  Бруно изведнъж подскочи и полетя!

-Ехаа,  ти все още летиш!- възхитено извика малката му приятелка.

- Така е, и аз не знам защо, но пак мога да летя!

 Да, той не знаеше, но аз знам. Любовта така го беше окрилила, че без да се затрудни, вдигна Ружа и двамата стъпиха на входа на пещерата, където имаше надпис:

„Тишина! Спя от два до четири всеки ден! Ананке.“

-Колко е часът? - прошепна Бруно.- Я, три и двадесет! Да вървим, няма време да я чакаме и да искаме разрешение!

- Така е, потвърди Ружа, просто ще си отрежем едно парче...Няма да е много голямо, тя, Жара, не е чак толкова...Внимавай да не попаднем и ние в мрежата!

  Предупреждението беше точно навреме, защото стигнаха до огромна зала, цялата оплетена в гъсти паяжини. Бруно извади от пояса си нож и отряза едно парче, а Ружа го нагъна и сложи в раницата си. Не тежеше почти никак. Но изведнъж се чу остър писък.

-Кой ми краде мрежата? Разбойници, върнете я веднага, иначе тук ще си останете!

  Двамата хукнаха, колкото им краката държат, после Бруно грабна Ружа през кръста и изхвърча от пещерата като метеор.

  След това, ни лук яли, ни лук мирисали, се настаниха на малкото островче в езерото, където Жара слизала да се къпе, така беше казала леля й на Ружа. Скриха се под една обърната лодка и зачакаха. Не издаваха ни звук, не помръдваха, дори и не дишаха много често. Не чакаха дълго.

  Пак замириса на пърлено, Огнената птица кацна на брега, сви пламтящите си крила, после нетърпеливо нагази във водата. Бруно това и чакаше. Хвърли мрежата отгоре й, тя се замята в нея, но не можеше да направи нищо! Във водата огънят й беше безсилен!

  Принцът я извади на сушата , но не я освободи.

-Веднага ме пусни!- разкрещя се Огненото момиче.- Никога няма да се омъжа за тебе!

- И мога ли да знам защо?- излезе от прикритието си Ружа.- Той е принц, хубавец е, много е добър...И най- важното: достатъчно е глупав , защото вече се е влюбил в тебе!

- Ти пък коя си? А, ясно, той не може да се справи сам и си е довел помощник! Не се брои! Не ме е заловил сам!

- И какво от това? В мрежата ли си - в мрежата! Баща ти съгласен ли е да се омъжиш - съгласен е! Ти влюбена ли си в Бруно? Охо, как се изчерви! Влюбена е, влюбена, Бруно!Аз какво ти казах, че искам да видя как двама души се влюбват от пръв поглед? Е, видях го, лично присъствах на събитието! Вече мога да ви оставя двамата...О, не!- и Ружа се плесна по челото. –Ами годежа? Нее, не мога да го пропусна! Не сте го чули от мене, но няма по- подходяща шаферка от тук присъстващата, да знаете! И ако не ме поканите, мноого ще съжалявате!

 И тримата тръгнаха към двореца, където Огненият владетел и сестра му ги чакаха с нетърпение.

-А ти каза ли й за мрежата? – попита той сестра си,- А за пещерата? Знаех си аз, тоя момък ще се справи! Не мога и да си мечтая за по- добър мъж за опърничавата ми дъщеря...

- Още щом ми каза за него...Подпитах я аз, братко, ей така, има ли някой, който да се навърта около нея...И тя като ми заразказва за момчето...направо не можеше да спре! Ето ги, идват! И тя размята огнените си криле! Не така, дъще, ще го изгориш!

- Не бой се, сестро, успокои я брат й , нищо му няма! Това е най- нежният и най- силен огън и всеки трябва да се опари на него и да го остави да гори цял живот! Огънят на любовта ще им свети завинаги!- и той разтвори ръце за да прегърне и двамата млади.- Бъдете благословени и щастливи, деца мои!

   А по- нататък...е, ами нали знаете, годеж, сватба, деца...И, разбира се, голямо щастие!