8 февр. 2012 г., 21:58
Как крадохме младоженец
8 мин за четене
Двете сме приятелки още от деца. Няма друг човек, с когото така да се разбирам и да мога всичко да споделям. Дори и да ми беше сестра, едва ли щяхме да си бъдем по-близки.
И професиите ни са сходни, артистични. Аз пея в група, засега, по- нататък ще видим, имам намерение да направя кариера като певица, защото знам, че съм много добра. Всички го казват.
Тя пък е танцьорка на еротични танци и също е страхотна. Има огромен брой фенове и почитатели, много от тях посещават този бар само заради нея.
Почти за всичко се разбираме чудесно, само една нейна черта ми идва малко в повече – нейната влюбчивост.
Не разбирам как е възможно поне по веднъж в месеца (а нерядко и повече пъти) да се влюбва като за последно. И винаги именно този е най- точният тип, най-истинският, единственият и неповторим в живота ù. Знам целия репертоар наизуст, и затова изобщо не се изненадах, като видях познатия израз на лицето ù тази вечер.
- Нямаш и идея какво ми се случи! – започва тя. Не сме се виждали почти два месеца, защото с групата бяхме на турне. Но все пак имам идея какво ù се е случило и ù го казвам.
- Да! – въздиша тя отнесено, както всеки път – Само че...
- Този път е различно! – казваме двете в един глас.
Тя ме погледна сърдито.
- Ако искаш да знаеш, този път няма нищо общо с предишните! – облегна се и се разля в блажена усмивка – Никога няма да познаеш какъв е!
Ако съдя по досегашните ù връзки, вероятно поредният пласьор на наркотици. Въпросът е, че този път може да се е представил като...
- Мозъчен хирург – хиля се аз.
- Почти позна! – смига ми тя и плясва с ръце – О, ти си истински медиум! Последна година студент по медицина е! И е... божествен.
- Страхотно! Поне е нещо по-различно... разказвай! – подканям я, сякаш не виждам, че изобщо не се нуждае от подкана.
Научавам, че било любов от пръв поглед, виждат се почти всеки ден, отношенията им били много сериозни.
- Какво означава много сериозни? – питам, ей така, за всеки случай.
- Искам да се омъжа за него.
Задавих се с глътката уиски и едва си поех дъх. Вярно, много силно се влюбваше всеки път, но любовта ù не беше стигала чак дотам, че да говори за брак. И то за кого, моля ти се, за някакъв студент по медицина. Ако изобщо беше такъв, а не някой шантав сводник, с изчанчено чувство за хумор.
- Амии... - започнах предпазливо – говорила ли си с него за това?
- Абе там е работата... – изведнъж очите ù се напълниха със сълзи и тя ревна – и той ме обича, разбираш ли? Обаче... бизнес интереси, ей това е!
Сега вече съвсем зяпнах. Тя издуха носа си, хвърли ми жален поглед и видяла недоумението ми, каза:
- Баща му притежава голяма фирма. А неговият бизнес партньор има дъщеря, за която искат да го оженят.
- Стига бе! – недоумявам – Малко като приказка ми звучи тая история, за принца, дето насила го оженили за грозната принцеса, че татко ù бил богат владетел!
Тя въздъхна сърцераздирателно.
- Самата истина! Дори я видях – не знам защо се наведе и ми пошушна – Не мога да кажа, че е грозна. Ужасна е! – изкикоти се нервно и продължи – Той обича само мен, каза ми го. Но... не може да се противопостави на властния си баща! А не може и без мен! И двамата не можем един без друг, разбираш ли?
Честно, почнах да се дразня от цялото това хленчене. Много ми е мила, много си я обичам, ама понякога наистина ми е прекалено трудно да я утешавам. Още повече като знам, че само след броени дни ще е забравила за цялата история.
- Знам какво си мислиш – проницателно каза тя точно в тоя момент – че това е поредната ми любовна драма. Обаче... поне веднъж ми повярвай, за бога! Само да знаеш какво ми е...
Прегръщам я и сърцето ми се свива от жалост, аз не мога да повярвам, ама то изглежда усеща, че тук наистина става дума за любов.
Малко по-късно същата вечер тя ме запознава с него и наистина разбирам, че този път нещата са сериозни. Около тях и въздухът е нажежен от любовта им, имам чувството, че усещам полъха на прелитащи амурчета.
Следващите дни тя ходи като болна, виждам я, че изобщо не е на себе си и започнах да се чудя да не вземе да направи някоя глупост. Постоянно си блъсках главата как да ù помогна.
И изведнъж ми щукна. Боже, беше просто гениално!
- Слушай – казах ù – сетих се какво да направим!
- Какво? – недоумяващо, и все пак с надежда ме пита тя.
- Ще го крадем!
Очите ù помръкнаха.
- Не ми е до шеги...
- Изобщо не се шегувам. – сериозно казвам аз и ù разправям за това как навремето дядо ми с приятели крали баба. – Е, ние, разбира се, ще подходим по-цивилизовано, но принципът е същият!
Тя продължава да ме гледа изумено, а аз не толкова на нея ù разяснявам, колкото мисля на глас.
- Значи, трябва да разберем по кое време е най-удобно да го отмъкнем. - разсъждавам аз, защото подозирам, че заради крупния бизнес на татенцето малкият се движи с охрана. – Имаш ли някаква идея? Ти по-добре му знаеш навиците...
Тя постепенно, много бавно, възвръща дар словото си:
- По-шантава идея не съм чувала! Само на теб може да хрумне подобно нещо. – после се замисля - И какво, да речем, че го откраднем, каквото и да означава това. Какво ще стане по-нататък, как си го представяш?
- След като го откраднем, ще уведомим татенцето, че синчето му е отвлечено. За всеки баща това е огромен шок, той ще се притесни ужасно, разбира се, ще предупредим да не намесва полицията. Знаеш, гледала си по филмите!
- Че за какво му е на него полиция изобщо? Ти знаеш ли каква охрана имат? Ще ни смелят от бой!
- Не бъди толкова черногледа! - срязвам я. – Ти обичаш ли го, или не? Слушай какво, знаеш, че и ние познаваме доста момчета, дето с кеф биха я свършили тая работа! Чуй ме сега внимателно...
И ù излагам моя план. Значи навиваме няколко от нашите яки аверчета да го отвлекат в подходящ момент. Отново я запитах дали се досеща за някакъв такъв промеждутък от времето му, когато не е ангажиран с охрана. Все по някое време някъде е сам, едва ли са денонощно с него. Като казах денонощно, и тя възкликна:
- Сетих се!
Всяка нощ около дванайсет и половина-един часа отивал да поплува в басейна на двора.
- Ще му кажа да изключи алармата! – оживи се тя – И да бъде готов! По това време баща му вече сигурно ще е заспал!
- А майка му? – питам аз с идеята, че след определена възраст жените са като същински сомнамбули и почти не спят.
- Няма майка, разведени са, живее сам с баща си! - светва ме тя.
Уточняваме още някои подробности и тя му се обажда. Определят си среща, за да му обясни тя целия план, а аз търпеливо ще я изчакам, за да подготвим бойната група.
Връща се сияеща и почти подскача от радост.
- Той е във възторг, беше толкова радостен, смя се през цялото време! Каза, че по-велика идея не е чувал и се съгласи да постъпи точно както решихме! Каза още, че баща му в крайна сметка ще е толкова доволен, че е жив и че не искаме откуп, че ще приеме и „насилствената” женитба като божия благодат!
Речено – сторено.
Момчетата само това и чакаха, отдавна не бяха участвали в екшън, вече им липсваше емоцията. Уговорихме всичко до най-малките подробности, а аз изрично подчертах, да не се докосват изобщо до алкохол, защото знам как им действа. Те обещаха и даже малко се пообидиха „Като вършим работа, капка не близваме!”, ме увериха.
И в уречената вечер задействахме нещата. Уговорката беше да доставят откраднатия младоженец във вилата на нашите, на двайсетина километра извън града. Аз ù предложих да отида с нея във вилата, за да не е сама и притеснена, докато го докарат, но тя настоя да го чака сама. ”Това ще бъде нашата много специална нощ, как не разбираш, и трябва да я изживеем съвсем сами, защото ще я помним до края на живота си!”
Е, хубаво, ще има да разправяте на децата и внуците, ухилих ù се аз. И я оставих във вилата, а аз се върнах с колата. Утре сутрин щях да отида и да действаме по плана по-нататък, но първо щях да чакам тя да ми се обади, че всичко е наред и той е налице.
Още не се бях събудила на другата сутрин, когато тя ми звънна. Звучеше някак особено.
- Ааа... виж какво – проточи тя – плановете малко се промениха. Ти няма защо да идваш, ще дойдем ние!
- Какво... за какво говориш? Как така?
- Амиии... ще видиш, като дойдем.
Какво ли не ми мина през главата. Кой ги знае какви са ги забъркали! От друга страна обаче тя някак не ми изглеждаше особено разстроена.
Към десет и половина вече неизвестността ме беше изнервила тотално. Реших да звънна аз, но точно тогава те се появиха. Тоест появи се тя с някакъв висок, симпатичен, прошарен мъж, който в никакъв случай не беше нейният студент. Представи ми го, оказа се, че е таткото. И ми разказаха цялата история.
Нашите момчета все пак се бяха издънили, но вината не била изцяло тяхна. Просто миналата нощ в уречения час край басейна се появил таткото, а не синът. И те дигнали него, без много-много да се чудят. После го закарали във вилата и там... дали изобщо трябваше да съм изненадана, че пламнала поредната голяма и единствена любов?
„Сигурно няма да повярваш – довери ми тя, докато им правех кафе – Но след като му разказах всичко, го почувствах толкова близък, сякаш от години сме заедно! И, ако щеш вярвай, но ми предложи да се оженим, не е ли ужасно романтично? Само една нощ заедно, а вече сме толкова влюбени!„
Аха, да, супер, страхотно! По-романтична история, здраве му кажи!
Само едно ми се ще да разбера, оня малкият, студентът, нарочно ли спретна тоя номер?
И професиите ни са сходни, артистични. Аз пея в група, засега, по- нататък ще видим, имам намерение да направя кариера като певица, защото знам, че съм много добра. Всички го казват.
Тя пък е танцьорка на еротични танци и също е страхотна. Има огромен брой фенове и почитатели, много от тях посещават този бар само заради нея.
Почти за всичко се разбираме чудесно, само една нейна черта ми идва малко в повече – нейната влюбчивост.
Не разбирам как е възможно поне по веднъж в месеца (а нерядко и повече пъти) да се влюбва като за последно. И винаги именно този е най- точният тип, най-истинският, единственият и неповторим в живота ù. Знам целия репертоар наизуст, и затова изобщо не се изненадах, като видях познатия израз на лицето ù тази вечер.
- Нямаш и идея какво ми се случи! – започва тя. Не сме се виждали почти два месеца, защото с групата бяхме на турне. Но все пак имам идея какво ù се е случило и ù го казвам.
- Да! – въздиша тя отнесено, както всеки път – Само че...
- Този път е различно! – казваме двете в един глас.
Тя ме погледна сърдито.
- Ако искаш да знаеш, този път няма нищо общо с предишните! – облегна се и се разля в блажена усмивка – Никога няма да познаеш какъв е!
Ако съдя по досегашните ù връзки, вероятно поредният пласьор на наркотици. Въпросът е, че този път може да се е представил като...
- Мозъчен хирург – хиля се аз.
- Почти позна! – смига ми тя и плясва с ръце – О, ти си истински медиум! Последна година студент по медицина е! И е... божествен.
- Страхотно! Поне е нещо по-различно... разказвай! – подканям я, сякаш не виждам, че изобщо не се нуждае от подкана.
Научавам, че било любов от пръв поглед, виждат се почти всеки ден, отношенията им били много сериозни.
- Какво означава много сериозни? – питам, ей така, за всеки случай.
- Искам да се омъжа за него.
Задавих се с глътката уиски и едва си поех дъх. Вярно, много силно се влюбваше всеки път, но любовта ù не беше стигала чак дотам, че да говори за брак. И то за кого, моля ти се, за някакъв студент по медицина. Ако изобщо беше такъв, а не някой шантав сводник, с изчанчено чувство за хумор.
- Амии... - започнах предпазливо – говорила ли си с него за това?
- Абе там е работата... – изведнъж очите ù се напълниха със сълзи и тя ревна – и той ме обича, разбираш ли? Обаче... бизнес интереси, ей това е!
Сега вече съвсем зяпнах. Тя издуха носа си, хвърли ми жален поглед и видяла недоумението ми, каза:
- Баща му притежава голяма фирма. А неговият бизнес партньор има дъщеря, за която искат да го оженят.
- Стига бе! – недоумявам – Малко като приказка ми звучи тая история, за принца, дето насила го оженили за грозната принцеса, че татко ù бил богат владетел!
Тя въздъхна сърцераздирателно.
- Самата истина! Дори я видях – не знам защо се наведе и ми пошушна – Не мога да кажа, че е грозна. Ужасна е! – изкикоти се нервно и продължи – Той обича само мен, каза ми го. Но... не може да се противопостави на властния си баща! А не може и без мен! И двамата не можем един без друг, разбираш ли?
Честно, почнах да се дразня от цялото това хленчене. Много ми е мила, много си я обичам, ама понякога наистина ми е прекалено трудно да я утешавам. Още повече като знам, че само след броени дни ще е забравила за цялата история.
- Знам какво си мислиш – проницателно каза тя точно в тоя момент – че това е поредната ми любовна драма. Обаче... поне веднъж ми повярвай, за бога! Само да знаеш какво ми е...
Прегръщам я и сърцето ми се свива от жалост, аз не мога да повярвам, ама то изглежда усеща, че тук наистина става дума за любов.
Малко по-късно същата вечер тя ме запознава с него и наистина разбирам, че този път нещата са сериозни. Около тях и въздухът е нажежен от любовта им, имам чувството, че усещам полъха на прелитащи амурчета.
Следващите дни тя ходи като болна, виждам я, че изобщо не е на себе си и започнах да се чудя да не вземе да направи някоя глупост. Постоянно си блъсках главата как да ù помогна.
И изведнъж ми щукна. Боже, беше просто гениално!
- Слушай – казах ù – сетих се какво да направим!
- Какво? – недоумяващо, и все пак с надежда ме пита тя.
- Ще го крадем!
Очите ù помръкнаха.
- Не ми е до шеги...
- Изобщо не се шегувам. – сериозно казвам аз и ù разправям за това как навремето дядо ми с приятели крали баба. – Е, ние, разбира се, ще подходим по-цивилизовано, но принципът е същият!
Тя продължава да ме гледа изумено, а аз не толкова на нея ù разяснявам, колкото мисля на глас.
- Значи, трябва да разберем по кое време е най-удобно да го отмъкнем. - разсъждавам аз, защото подозирам, че заради крупния бизнес на татенцето малкият се движи с охрана. – Имаш ли някаква идея? Ти по-добре му знаеш навиците...
Тя постепенно, много бавно, възвръща дар словото си:
- По-шантава идея не съм чувала! Само на теб може да хрумне подобно нещо. – после се замисля - И какво, да речем, че го откраднем, каквото и да означава това. Какво ще стане по-нататък, как си го представяш?
- След като го откраднем, ще уведомим татенцето, че синчето му е отвлечено. За всеки баща това е огромен шок, той ще се притесни ужасно, разбира се, ще предупредим да не намесва полицията. Знаеш, гледала си по филмите!
- Че за какво му е на него полиция изобщо? Ти знаеш ли каква охрана имат? Ще ни смелят от бой!
- Не бъди толкова черногледа! - срязвам я. – Ти обичаш ли го, или не? Слушай какво, знаеш, че и ние познаваме доста момчета, дето с кеф биха я свършили тая работа! Чуй ме сега внимателно...
И ù излагам моя план. Значи навиваме няколко от нашите яки аверчета да го отвлекат в подходящ момент. Отново я запитах дали се досеща за някакъв такъв промеждутък от времето му, когато не е ангажиран с охрана. Все по някое време някъде е сам, едва ли са денонощно с него. Като казах денонощно, и тя възкликна:
- Сетих се!
Всяка нощ около дванайсет и половина-един часа отивал да поплува в басейна на двора.
- Ще му кажа да изключи алармата! – оживи се тя – И да бъде готов! По това време баща му вече сигурно ще е заспал!
- А майка му? – питам аз с идеята, че след определена възраст жените са като същински сомнамбули и почти не спят.
- Няма майка, разведени са, живее сам с баща си! - светва ме тя.
Уточняваме още някои подробности и тя му се обажда. Определят си среща, за да му обясни тя целия план, а аз търпеливо ще я изчакам, за да подготвим бойната група.
Връща се сияеща и почти подскача от радост.
- Той е във възторг, беше толкова радостен, смя се през цялото време! Каза, че по-велика идея не е чувал и се съгласи да постъпи точно както решихме! Каза още, че баща му в крайна сметка ще е толкова доволен, че е жив и че не искаме откуп, че ще приеме и „насилствената” женитба като божия благодат!
Речено – сторено.
Момчетата само това и чакаха, отдавна не бяха участвали в екшън, вече им липсваше емоцията. Уговорихме всичко до най-малките подробности, а аз изрично подчертах, да не се докосват изобщо до алкохол, защото знам как им действа. Те обещаха и даже малко се пообидиха „Като вършим работа, капка не близваме!”, ме увериха.
И в уречената вечер задействахме нещата. Уговорката беше да доставят откраднатия младоженец във вилата на нашите, на двайсетина километра извън града. Аз ù предложих да отида с нея във вилата, за да не е сама и притеснена, докато го докарат, но тя настоя да го чака сама. ”Това ще бъде нашата много специална нощ, как не разбираш, и трябва да я изживеем съвсем сами, защото ще я помним до края на живота си!”
Е, хубаво, ще има да разправяте на децата и внуците, ухилих ù се аз. И я оставих във вилата, а аз се върнах с колата. Утре сутрин щях да отида и да действаме по плана по-нататък, но първо щях да чакам тя да ми се обади, че всичко е наред и той е налице.
Още не се бях събудила на другата сутрин, когато тя ми звънна. Звучеше някак особено.
- Ааа... виж какво – проточи тя – плановете малко се промениха. Ти няма защо да идваш, ще дойдем ние!
- Какво... за какво говориш? Как така?
- Амиии... ще видиш, като дойдем.
Какво ли не ми мина през главата. Кой ги знае какви са ги забъркали! От друга страна обаче тя някак не ми изглеждаше особено разстроена.
Към десет и половина вече неизвестността ме беше изнервила тотално. Реших да звънна аз, но точно тогава те се появиха. Тоест появи се тя с някакъв висок, симпатичен, прошарен мъж, който в никакъв случай не беше нейният студент. Представи ми го, оказа се, че е таткото. И ми разказаха цялата история.
Нашите момчета все пак се бяха издънили, но вината не била изцяло тяхна. Просто миналата нощ в уречения час край басейна се появил таткото, а не синът. И те дигнали него, без много-много да се чудят. После го закарали във вилата и там... дали изобщо трябваше да съм изненадана, че пламнала поредната голяма и единствена любов?
„Сигурно няма да повярваш – довери ми тя, докато им правех кафе – Но след като му разказах всичко, го почувствах толкова близък, сякаш от години сме заедно! И, ако щеш вярвай, но ми предложи да се оженим, не е ли ужасно романтично? Само една нощ заедно, а вече сме толкова влюбени!„
Аха, да, супер, страхотно! По-романтична история, здраве му кажи!
Само едно ми се ще да разбера, оня малкият, студентът, нарочно ли спретна тоя номер?
© Христина Мачикян Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Мии...питай го де!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
