Ала сега тази идея ми се струва някак глуповата, излишна, убийствена. Но не мога да го поправя. Не мога да те пожелая отново. Защото разбитото не може да бъде поправено и залепено. Може, но никога не би било същото, никога не би се усещало както преди. И чувството ще е различно, емоцията ще е друга. Ще има съмнения за всичко, някак думите ще се изтъркат, а времето просто ще лети. Ще бъде странно и нередно, а раната ще продължава да кърви. Птиците ще пеят, но песента различно ще звучи, слънцето ще грее, но ще бъдем студени аз и ти. Ще има лято, но зима ще е вечно в нас, в сърцата и душите ни ще пада сняг, в ръцете ни ще се топи. И когато те докосна, ще се чувстваш не на място, сякаш друга съм, друг ще си и ти. И когато те целуна ще усетиш друго, но не и обич, чужди устни сякаш с твоите се срещат. Миналото ще се сблъска с настоящето и ще ни напомни, че завинаги ще ни боли. Че спомените ще останат същите, макар живота нас да промени. Че ще търсим сред отломки и ще желаем от прах сърца да ...