Как, къде, кога

Ала сега тази идея ми се струва някак глуповата, излишна, убийствена. Но не мога да го поправя. Не мога да те пожелая отново. Защото разбитото не може да бъде поправено и залепено. Може, но никога не би било същото, никога не би се усещало както преди. И чувството ще е различно, емоцията ще е друга. Ще има съмнения за всичко, някак думите ще се изтъркат, а времето просто ще лети. Ще бъде странно и нередно, а раната ще продължава да кърви. Птиците ще пеят, но песента различно ще звучи, слънцето ще грее, но ще бъдем студени аз и ти. Ще има лято, но зима ще е вечно в нас, в сърцата и душите ни ще пада сняг, в ръцете ни ще се топи. И когато те докосна, ще се чувстваш не на място, сякаш друга съм, друг ще си и ти. И когато те целуна ще усетиш друго, но не и обич, чужди устни сякаш с твоите се срещат. Миналото ще се сблъска с настоящето и ще ни напомни, че завинаги ще ни боли. Че спомените ще останат същите, макар живота нас да промени. Че ще търсим сред отломки и ще желаем от прах сърца да построим. Чудовищата ще ни завладеят, ще драскат с нокти, кръвта ни ще изпият. Ще оставят телата ни празни, просто ще горим. Ще се чудим как да го поправим, докато душите с тиксо опитваме да залепим. Ще крещим срещу огледала, образи неверни ще рушим. Ще ни чуват глухите, а слепите в очите наши ще погледнат, безчувствените в болките ни ще се влюбят, а немите на глас за нас ще се помолят. Ще настръхнеш, когато дъха ми в кожата ти се удари. Ще се чудиш как се диша щом челото си до твоето опра. Ще търсиш тръпката, която ти дарявах, ще ровиш в спомени, ще се оплиташ в думи и ще скиташ дълго през нощта. Ще си бъдем чужди, като огън и вода. Ще горчим, ще бъдем сладост, красота. Косите си ще скубем, питайки се как, къде, кога.