Ами моята събота минава, както моят вторник, сряда, неделя, четвъртък, прощавайте, но не знам, кой ден сме.

Ние не чакаме да дойде събота. За нас всеки ден е събота. Всеки един ден е прекрасен дар, той е едно екстремно преживяване с много адреналин и безкрайни „случайности“.

Прибрахме се изморени, след целодневни маневри из града. Сега седим на лаптопите и той играе, а аз пиша тези редове и мислено го подкрепям в играта. 23 часа е и си даваме пауза между дозата прозрения, които имахме, до преди малко. Осъзнахме много неща за нас и нашето поведение в някои ситуации, споделяхме си за добрите черти в характера на нашите близки, имахме и кратко пътешествие в бъдещето, в което посетихме творението на сегашните ни мисли. Абе с 2 думи, много яка вече. Двамата, разплути на дивана, говорейки си на дълбоки теми.

Пожелавам на всеки да има такава събота вечер, която продължава 365 дни в годината.