Как се оцелява сред боклуци
(или вече си един от тях?)
1.
Изгрев, залез, изгрев, пак залез...
Нищо ново под слънцето. Ставам, излизам на терасата и гледам хора, а виждам животни. Виждам мъстта в очите им, как две жени, издокарани с вечерни рокли на Диор и Шанел (странно за 9 сутринта) се разминават, поздравяват се „О, мила, как си? Как мина почивката, как е Ники, чух, че са го повишили, страхотно!“ Другата се опитва да на направи нещо като усмивка (но трудно и се получаваше, защото очевидно имаше повече ботокс и от Шер) и заговори с дразнещ глас „Да, повишиха го, изкарахме страхотна почивка, плаж, слънце. Чужди пари, знаеш как хубаво се харчат.“ При което двете избухнаха в смях. Ужасяващ смях, който би смразил дори Ханибал Лектър. Те се смееха, а аз седях като залепена.
Разговорът продължаваше за обичайните глупости – мъжете им, новите им коли, кой какво им подарил и прочее. Не след дълго те си размениха по няколко от онези глупави целувки тип „леко, че ще ми размажеш грима и ще ми изт ...