- II -

– Здравейте! Влезте! – покани ме жената, след като отвори вратата към кабинета на психоаналитика. Всъщност бе психоаналитичка. Един брокер, с когото често пиехме бира, ми я бе препоръчал.

– Тя е професионалист – каза той. – Жена ми се излекува от безсънието, след като взе няколко сеанса при нея.

Влязох в обширна стая. Бе с малко мебели, но добре подредена. Имаше бюро с неправилна елипсовидна форма и заоблени гладки ръбове. Бе боядисано в меки преливащи се масленозеленикави цветове. В средата бе разположен голям диван с високи удобни облегалки от естествена кожа. Масичка и две кресла. Покрай едната стена имаше висока етажерка от тръбна метална сглобка, на която бяха наредени множество книги. Помислих си: “Защо ли са ù нужни тези книги, след като на бюрото ù видях един перфектен компютър от последно поколение, който малко хора биха си позволили да притежават.”

– Добър ден, заповядайте – каза жената, ставайки от мястото си и приближи към мен с протегната ръка.

Огледах я. Оглеждам жените, но не всички. И не като някой сексуален маниак, на когото му текат лигите като на нерез, а като човек, който търси да обхване външното и вътрешното излъчване. Един мой приятел ми каза, че си губя времето. За него всички бяха просто красиви кукли и мръсници, само че едните били по-хитри и вземали милиони заради топлината между краката си и невъзможността на някои богати сладострастници да им устоят. А другите, по-чувствителните, грозните и мекушавите, си скубели косите, защото не са като първите. Аз обаче си мислех, че някъде във Вселената има Съвършена. Не исках да убивам мечтата си.

Жената срещу мен бе на около 30-32 години. Изглеждаше великолепно, дори бих казал - ослепително. Когато я видях, разбрах защо Сократ казал на приятеля си, че “красотата стои над разума”. Полата от тънка мека кожа, която носеше, стигаше до коленете ù и подчертаваше едно вирнато дупенце, сложено върху въздълги нежни крака, обути в елегантни обувки с остър връх. Бялата копринена блузка бе изпълнена с гръд, малко по-голяма от стандартите за това тяло. Сутиенът сякаш бе с един номер по-малък, защото гърдите ù бяха палаво приповдигнати. Грациозна шия. Лек загар. Правилно чаровно лице с леко пълни устни, фино носле и очи като на млада сърна. Те бяха леко извити в долния и горния край, светещи и влажни. Клепачите ù бяха леко отпуснати и закриваха една четвърт от очите. Така гледаха мръсниците от порносписанията. Жената срещу мен едва ли имаше нещо общо с тях. Всъщност, кой знае? Продължих с огледа. Косата ù, тъмнокестенява, бе леко накъдрена и се спускаше като водопад до средата на гърба. Беше се постарала да изглежда зашеметяващо и бе успяла. Сигурен бях, че ако не сто, то поне сто и един процента от мъжете се обръщат подире ù. Сега пуснах “скенера” за търсене на онова, дето му викам “вътрешен огън”. Опитах се да доловя аурата ù, но не успях. Нещо блещукаше там някъде, но не го долових ясно. Едно бе сигурно – в нея имаше нещо повече от обикновените красавици, но явно се бе научила да се прикрива. Нали все пак бе психоаналитик.

Седнахме. Седна срещу мен на креслото. Не си кръстоса краката, за да ме шокира окончателно. Подкани ме любезно да ù разкажа за проблемите си. Говорих около половин час, изтъквайки всички факти, съмнения, доводи и хипотези около странните ми сънища. Тя мълчеше. Не ме прекъсваше, само ме наблюдаваше. Беше си поотворила малко очите и от време на време записваше нещо в тефтерчето си. Когато свърших историята си, стана и отиде до компютъра. Поработи известно време с него и после се върна.

– Търсих аналогичен случай на вашия – информира ме тя.

Не казах нищо. Гледах я. Знаех, че иска да я запитам дали е намерила нещо и точно затова не я попитах. Тя усети. После каза:

–             Няма друг такъв известен случай. Това ви прави нещо като специален обект за изследване.

Гледахме се няколко секунди, през които си помислих, че съм малка бяла мишка, затворена в голяма лаборатория и много чичковци с очила и бради ме разглеждат под лупа и ме боцкат с разни остри иглички.

Онова нещо, “вътрешният огън”, дето го търсих в нея отначало, сега явно започна да се проявява, защото усетих как и тя ме “сканира”. Усмихна се и меко каза:

–             Успокойте се, няма да ви заключа в някоя мрачна лаборатория и да ви правя разни страшни тестове! Искам обаче отново да ми разкажете всичко и то с най-малката подробност. Ще го запиша и ще се опитам да вникна в тази мистерия. Съгласен ли сте?

Нямаше какво да губя. Бях дошъл за помощ и трябваше да се съглася. А и нали нямаше да ме затворят. Разказах всичко отново. Тя бе включила видеосистемите. Засне цялата ми изповед, след като предварително бе поискала съгласието ми.  Когато свърших, се изправи и рече:

– Имам някаква теория, но засега тя е много неясна и размита. Трябва ми време, за да направя някои проучвания и когато съм готова, ще ви се обадя. Засега ще ви кажа само, че няма от какво да се боите. За предпочитане е обаче да не споделяте с други хора за това. Ако се окаже, че жена ви има извънбрачна връзка и че вие сте разбрали за това чрез съня ви, аз искам да разбера точно как е станало това. Все пак и вие може би много скоро ще разберете дали жена ви ви изневерява, нали?

Не бях ù казал за намеренията си да наема частен детектив, но тя явно ги бе разгадала. Не беше само красива хитра кукла, бе много красива и много хитра кукла. Гледахме се. Тя знаеше какво си мисля за нея, но само ми се усмихна.

– Е, това е засега – рече след миг. – Ако има нещо, което сте пропуснали, обадете ми се. Ако обичате, запишете си час при секретарката ми за след два дена. Имаме още много работа. Все още нищо не знам за детството ви, а това е много важно, преди да продължим нататък.

– Добре – съгласих се аз и станах да си ходя.

Тя също стана и ме изпрати до вратата. Миришеше омайващо.

- III -