"Какво прави истината"
Имало едно време един овчар, който разказвал на всички това, което е видял. Търсил хорското внимание. Макар да послъгвал за неща, за които не бива и когато не трябва, за да се забавлява, истина бе излезнала и от неговата уста, но в късна дата. Осъзнал за грешката си, когато бил вече във вълчата козина, не бил същият - цял. Стремежът да бъде интересен по някакъв начин на околните му изиграл неприятна шега. От краткото резюме на тази всеизвестна приказка всеки може да си извлече най-важното. Подобен замисъл и поука е попила и следващата история, която не можеше да се намери в книга, но се предава по планетата Земя също толкова скоростно като сигнал по телефонен кабел.
Разхождайки се в гората, заобиколен от тъмнината на вечерта мрачна, миришеща на солена вода, намираща се далеч зад ъгъла, въртях се да видя дали има нещо наоколо в светлина.
- Поне да ми бе в подкрепа небето! - минаваше ми през акъла.
Облаците, които сякаш се бяха свили от студ за да се стоплят, бяха ...