Изправих се машинално. Тръгнах към лабораторията, но усетих, че нещо ме спря.

       - Чакай, Кенефче – каза Папата, който беше изгледал цялата биография на Кешмор без да издаде нито звук. – Да оставим това за утре. Днес ти се насъбраха много неща. Най-добре се прибери и наспи. Ще повикам онзи дръвник Стоян да ти прати код за телепортатор. 

       Той беше прав. По папския му теократичен начин, който показваше на простосмъртните, че е невъзможно да не бъде прав. Но аз наистина бях преуморен. За днес ми стигаше толкова. Ама че ден!

       За няколко часа пих уиски с Айнщайн, сключих скъп договор с Папата, оглавих политическа секта, запознах се със Сийка и се нанесох в луксозен офис. А после изгледах кратък порнофилм, сериозна научна лекция и любопитна документалистика за XX век. Напълно нормално беше да оставя Кешмор и работата с него за утре. Чувствах се окапал.

       Стоян веднага ми достави телепортатор. Исках просто да се прибера вкъщи, да си взема вана и да легна да спя. Но когато се озовах в собствения си хол ме очакваше поредна изненада. Денят просто не искаше да си отиде. Или може би искаше да си отиде още по-славно, отколкото беше протекъл. На дивана в хола се беше излегнала Анита с направена прическа, подновен фейслифтинг и бели чорапки с жартиери.

       - Я, кой се прибра вкъщи – измяука тя със сладкото си гласче. Анита винаги е имала страхотен глас, който се връзва идеално с котешките ѝ очи. – Ще ме напляскаш ли, татенце? Бях много непослушна, докато ти здраво си бачкал днес.

       С години не я бях чувал да ми говори така. Но най-доброто предстоеше. В хола влезе момичето, което сутринта бях заварил в банята. Тя и сега не беше много по-облечена от тогава. Но пък отношението ѝ към мен вече беше по-друго.

       - Аз съм Рая – каза тя докато погледът ѝ играеше нагоре-надолу по мен. Бяхме квит, понеже аз я третирах идентично: зяпах я отдолу-нагоре. Тя се обърна към Анита – Ани, мъжът ти е много сладък. И май заслужава голяма награда. Да му дадем ли?

       - Да-а-а! – отвърна Анита в същия тон. – Хайде му дадем. Ела ми, жребецо!

       Аз ѝ отидох, много ясно – как няма да ѝ отида. Рая се метна отгоре ми и тримата станахме на кълбо. Първата сесия направихме направо там, върху дивана от тигрова шарка. После се преместихме в спалнята на Анита – нейния секретен любовен бастион, който не помня откога не бях превземал. Хубаво се забавлявахме, а за разкош даже си спретнахме един дубъл. Като свършихме веселбата, Анита извади бутилка Просеко Тревизо с три кристални чаши и поръча по делтафона хайвер от белуга.                   

       Много скоро разбрах на какво съм дължал тази внезапна благоразположеност. Докато тримата се гушкахме в леглото и чакахме да ни телепортират хайвера, Анита включи вградения в стената ТВ-екран. Тя превъртя два телевизионни часа назад и пусна централната емисия новини по БНЕ, националния канал на България.   

       - Виж, скъпи – прошепна Анита, - даваха те по новините. Ти си моят герой!

       Наистина, основната новина в емисията беше назначението ми при манихейците. Те контролираха националния канал откакто бяха на власт, затова благосклонният тон на репортажа не ме учуди. Изненадан бях само че така бързо вече се е разчуло:

       „Известният и много уважаван адвокат Ясен Кенеф е новият директор на предизборния щаб на Българската манихейска партия. Той е бил назначен днес, след като е спечелил престижен конкурс за заемането на поста, продължил няколко седмици. Адвокат Кенеф се е представил най-силно и е бил категорично предпочетен пред останалите кандидати. Сред тях е имало множество университетски преподаватели и политолози с международни специализации.

       Адвокатът, 44-годишен, е известен правозащитник и утвърден специалист по международно право. Той има дипломи по публична и бизнес администрация от Йейл и Харвард. Автор е на редица публикации в сферта на интелектуалната и индустриалната собственост и правния режим на изкуствения интелект. Дългогодишен член е на Международния институт за забрана експлоатирането на роботите и изкуствения интелект.

       Адвокат Кенеф говори перфектно български, английски, американски, немски, латински и руски езици. Семеен с дете, веган и въздържател. Очаква се утре той да направи изявление, с което да обяви предизборната кампания на партията за открита и да представи екипа си“.

       Слагачите на Папата в БНЕ сериозно са се постарали да излъскат имиджа ми. Не знаех, че съм тревопасен трезвеник. За конкурса, който съм спечелил, за публикациите ми, както и за дипломите от чужбина също чувах за първи път. А новината, че говоря толкова много езици бе силно разкрасена. Освен българския, можех да си служа добре само с английски. На американски проговарях само в случай на надлежно заплащане. Иначе бяха прави за членството ми в Международния институт за забрана експлоатирането на роботите и изкуствения интелект (което съкратено се изписваше като „МИЗЕРИИ“) – там даже бях периодичен председател, понеже ръководството на МИЗЕРИИ се осъществяваше на ротационен принцип.

       Нарочно реших да изгледам и новините по телевизия „Пет-шест“, за да видя как съм представен от тях. ТВ „Пет-шест“ беше собственост на магната Сирил Неделчеф, брат на депутата от опозиционната павликянска партия Спиро Неделчеф.

       „Научаваме, че днес манихейците са назначили за директор на своя предизборен щаб прависта Ясен Кенеф. Припомняме, че Кенеф беше в екипа на политическите съветници на павликянската партия до 2106 година, когато беше уволнен заради лош морал, задкулисие и системни злоупотреби със средства.

       Не е известно по какви критерии и съображения управляващата вече осем години манихейска партия е избрала това лице, но правят впечатление внезапността и липсата на прозрачност около този избор. Напомняме, че според всички незаинтересовани проучвания манихейците изостават с над осем пункта след павликянската партия, която според обществените нагласи в момента е твърдо първа политическа сила в страната.

       В последните години Кенеф е поработвал като адвокат, но репутацията му в професионалните среди не е висока. Днес той не бе открит за коментар, тъй като не отговаряше на многобройните повиквания по делта-фона си“.

       Вярно беше, че бях изключил делта-фона през цялото време след като се видях с Папата. Но останалото бяха чисти лъжи. По-точно, мръсни плюнки, които много ме ядосаха. Особено гадно беше твърдението, че са ме уволнили заради злоупотреби, когато аз сам напуснах, понеже отказваха да ми платят едни хонорари. Даже бях водил дело за тях, но то приключи със споразумение.

       - Ама че лайнари са тия – викна Анита, която толкова се възмути, че хайверът ѝ приседна. – Как само те клепат. Не ги гледай, Ясчо, хайде смени канала. Стига толкова глупости, я дай да си пуснем малко шоу!  

       Послушах я и прехвърлих на „Рахат ТВ“. Там вървеше вечерното шоу на Янка Общакоф. Общакоф носеше черни мрежести чорапи и едно ниско деколте, което Анита тутакси намери за много безвкусно. Рая беше съгласна, но пък според нея мрежестите чорапи бяха стилни. Аз реших да не си казвам мнението нито за чорапите, нито за деколтето. Басирам се, че и двете се досещаха накъде клонях.

       Студиото на Янка Общакоф бе решено в розово с тънки виолетови ивици по диагонал. То имитираше спалня в неоевропейски стил. Диванче със сапфирени възглавници, а по стените фотошопи от класиците на XXI век. За фон звучеше последният ѝ голям хит, „Янка Хайванка“, римейк на старата наша народна песен „Радка Пиратка“. Гост в студиото беше известен професор по политология. Професорът каканижеше що е то агитация, електорални нагласи и избирателни процедури. През цялото време полагаше епични усилия да държи погледа си поне на половин педя над деколтето. Събеседничката му беше видимо доволна.

       - Абе, професоре, какво ми казваш ти, може би... – подкокоросваше го Янка. – Значи според тебе аз имам шансове да влезна у парламента? И-хуу! Няма ли да си по-сигурен, ако ми гледаш на ръка? Виж само каква нежна длан имам!

       Тук вече погледът на учения човек се разклони между длан и пазва. Но той запази самообладание. Прокашля се в шепа и обясни, че всичко зависело от множество фактори. Най-важни били хороскопът на Янка и тя никога да не се отказвала.

       - Да, аз никога не се отказвам – каза Янка Общакоф. – Аз винаги давам всичко от себе си и продължавам напред. Знаеш ли защо, професоре? Защото съм истинска.

       - Голяма коза е тая – изкоментира Анита. – Ще я отвееш още на първия тур, Ясчо! Нали така, Рая, кажи му... Ясчо? Яска??? Ясене, спиш ли, бе?!? Тъпанар!

       Не спях, но вече се унасях. От утре ме чакаха много натоварени дни. Срещи, предизборни обиколки, коване на закони. Щях да им покажа аз, и на павликяни, и на албигойци. Пък тази проста шоугърла, дето никога не се отказвала... ако наистина дава всичко от себе си, бих ѝ го взел и набутал обратно барабар с лихвите и акциза.

       - Мацки, хайде вече да спим – изломотих. – Тя цялата държава отдавна спи. Лека нощ!