batchvarov (Дон Бъч-Странски)
87 726
28 дек. 2021 г., 20:27

 Кампания 2112 

  Проза » Рассказы, Повести и романы
1100 6 9
Произведение от няколко части
7 мин за четене
(посветено на В. С. - лек полет, мой бойни друже, за мен беше удоволствие)
В началото бе далаверата.
И далаверата беше в нас, и ние бяхме в далаверата.
За да не я изпуснем никога, взехме да плямпаме и да замитаме. Добри бяхме в плямпането, още по-добри в метенето.
И народът български вярваше и вярваше. И вярваше.
Ах, само как вярваше! С всичко се съгласяваше, а по-скоро не е*аваше да мисли. Как да не хареса човек такъв хубав народ? Изглеждаше понякога, че можем да гръмнем бомбичка под носа на хората и те пак да не забележат. Или да заграбим собствените им имоти без някой нещо да се опъне. Тъй здрав и натурален беше стоицизмът у нашите граждани, че старите философи, Зенон и Марк Аврелий, биха се пукнали да завиждат ако можеха да го видят.
Имахме само един проблем с тия хора: от време на време трябваше да ги водим да гласуват. Този проблем можеше да се оправи и за това бе наета цяла кохорта средно некадърни продажници. Помня добре като стана. Тогава още следвах и се мазнех на един доцент ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Дон Бъч-Странски Все права защищены

Предложения
: ??:??