Кешмор вече беше разбрал, че Езекил Лазароу и Папата са едно и също лице, което всъщност не е глава на римокатолическия свят. Знаеше и за еврейския му произход. Но остана потресен, когато му разказах какви отношения поддържа със светия престол. Той не можеше да проумее, че е напълно нормално Ватиканът да се ръководи от жена. Само клатеше глава и от време на време вдигаше поглед нагоре и казваше „не, не, не“. Най-накрая се прекръсти.

       - Католическата църква не спира с вековните си диващини – каза той. – Сега пък жена-папеса. И откога това?       

       - Тя се нарича Мама, а не папеса. Сегашната ни Мама е в третата година на втория си мандат. Ако служи добре отново ще я преизберем.

       - Как тъй, Мамата ви? Какво общо имате вие с римо-католицизма? В XX век българите бяха православни, макар и комунисти.

       - А, още сме си комунисти ние. Но ти не знаеш някои неща, Кешмор, понеже идваш от много отдавна. Нашата православна църква вече не съществува. Ватикана я погълна през 2053 година, по силата на договора-уния за придобиване. Вселенската православна патриаршия имаше право на първо изкупуване, но го отказа. Ватикана обаче прие и изкупи и българската автокефална църква се вля в римската, която придоби и собствеността върху всички мерцедеси и бентлита на православните отчета. После отлъчиха от лоното Свети Квазар Откровенски. Той беше последният жив дисидент. Хубав човек, хем кротък и смирен, ама си беше голтак като манастирска хлебарка.

       - Какво значи „автокефална“? – попита той без всякакъв интерес към личността на светия православен мъченик в името на отца.

       - Значи, че можеше да прави каквото ѝ е кеф. Сега с това право разполага само Мамата на Рим. Е, и Папата, де, но той по светска линия, а не по църковна.     

       - Свети Патрик, дръж ме! Тук е пълна каша. Папеса, че и на мандатна длъжност! Излиза сякаш Мамата е глава на духовенството ви. А Папата?

       - Папата е на бездуховенството ни. Те двамата постоянно се карат помежду си и водят битки за надмощие. Абе, като в двуполовия брак. Мамата се опитва да установи мамопапизъм, но засега не успява. Папата много ѝ се опъва.

        Разказах му накратко за тази борба. Тя започна преди няколко години, когато Папата написа писмо до Мамата на Рим и я прокле задето се бърка във вътрешните ни работи. Точно както става във всеки успешен брак, тя въобще не го удостои с отговор.  

       Папата се ядоса не на шега и писа второ писмо, вече до кардиналите: „Ваш‘та Мама, заради нея само ви пиша...“, и все в тоя стил на необуздана ярост.

       Това постави начало на легендарна дипломация. Участвах в размяната на  някои от циркулярите и ги помня добре. Имаше образци на модерно красноречие, като например отговорът от канцеларията на Ватикана:

       „Съжаляваме, но нашата Мама хич я няма. В Кашмир е, двамата с Далай Лама играят голи голф, хокей на трева и други добре известни игри. Целта на посещението ѝ е конфиденциална и ние не сме оторизирани да я съобщим. Не знаем кога, при какви стечения  и в каква форма ще се завърне.

       Подписано от пресслужбата на Мамата /не се чете/. Герб, печат /чете се/.

       Post Scriptum: Хиляди благословии към Вас, ако сте правоверни в лоното ни. Ако не сте – анатема, анатема и пак анатема! И така, до края на света!“

       Нас анатемата на тези кавали не ни плашеше, юридически нямаше никаква стойност. Виж, при анатема лично от Мамата можеше да последват известни неприятности, например спиране на финансирането и изключване от общите икономически тръстове на обединена Европа. По-късно Папата на няколко пъти бе анатемосван от Мамата заради политическата си дейност, но всеки път се вдигаше до Ватикана, уреждаше си лична аудиенция при нея и някак съумяваше да оправи нещата. Тук е редно да кажа, че когато му се налагаше, той не беше стопроцентов гей.   

        В резултат на тази дипломация феминистките се пребориха за правото Ватикана занапред да се ръководи от Мами и Папи на ротационен принцип. Обаче в замяна кардиналите получиха ексклузивни права на пожизнена епилация. Беше изработен и влезе в сила изцяло новият Регламент УХА-ТУКА/УХА–ТАМ-69 за обезкосмяването на мъже, заемащи висши обществени длъжности в рамките на Европейския съюз.   

       После третият пол атакува този регламент пред Съда в Люксембург. Доводите им бяха дискриминация и нееднакво третиране. „Не може на мъжкия пол да се признават права, каквито ние не придобиваме“, пишеха джендърите в жалбата си.

       Тя беше уважена. 

       - Какво ще рече „трети пол“? – попита Кешмор.

       Това беше трудно да се обясни на човек, живеещ в XX век. Реших да повикам Лори Едно, за да му онагледя. Обаче стана по-лошо, Кешмор го взе за извънземно. 

       От своя страна Лори Едно ужасно се обиди от вертикалните мустаци на Кешмор. То каза, че веднага ще пусне електронно оплакване до комисията и ще настоява за ефективни санкции.

       - За какви вертикални мустаци дрънка тоя? – викна ядосано Кешмор. – Да няма предвид бакенбардите ми?

       - Не „тоя“, ами „то“ – цензурирах правилно аз. – Нямаш право да се изразяваш така за джендър, особено в присъствието му. Оскърбяваш го. И си обръсни страничните мустаци, че наистина ще те глобят за дискриминация!

       Лори Едно вече плачеше от обида. Кешмор изнервено се опитваше да улови един аерофотьойл, да го приземи и да седне отгоре му. Аз се чудех какво да правя.

       - Как се свалят тия скапани столове на земята, мамка му! – обърна се към мен човекът от миналото. – Какво ме зяпаш, помогни ми да седна!  

        - Те не са направени за това, просто му задай команда с поглед и го яхни!

       Кешмор се опули към аерофотьойла и се метна храбро по негова посока.

       - Проклятие – каза той щом не улучи и се изтърколи на пода. Имаше още дълго да се упражнява как ние от XXII век си сядаме на задниците.

       Помогнах му да се изправи и го качих на креслото.

       - Недоумявам – поде отново той след като се изтупа и възкачи на аерофотьойла. – Свети Патрик, аз наистина недоумявам. Какви хора сте вие тук, бе? В какъв свят живеете? Католическата църква си купува православната. Жена-папеса командори ортодоксалните. Някакво светско лице, при това с обратни наклонности, ходи да я оножда. И за капак на всичко, обяснявате ми как трябвало да зачитам правата на един безполов лигльо, че, видиш ли, да не се обижда.     

       - Грубиян – хлипаше Лори Едно и гледаше към Кешмор с отвращение.   

       Аз отчаяно се опитвах да въдворя ред и разбирателство. Не ми беше лесно.

       - Лори Едно не е безполово, Кешмор. То си има пол и това е третият пол. А ти трябва да му се извиниш.

       - Няма да се извинявам на никого! За какво да се извинявам? Че съм бял нормален мъж, който си пада по жени ли? Как ли пък не!

       - Ще те глобят от Комисията по дискриминация и равенство – предупредих аз.

       - Ще има да цункат заека между ушите – изсмя се той. – От кого ще си събират глобата като се прибера обратно в 1969 година? Всъщност аз някакви документи за самоличност имам ли тук?

       Нямах представа дали има, не бях мислил по това.     

       - Свети Патрик! – възкликна Кешмор още веднъж. – Прекрасно, направо прекрасно. Значи на практика никой не може да установи кой съм аз. Хем съм жив човек, хем за вас не съществувам. А?

       Технически той беше прав.  

       - Знаеш ли какво, Кенеф – продължи той, - разочарован съм. Страшно съм разочарован. Целият ви свят е хаотичен и объркан. Нямате никаква обществена организираност, пълен батак сте! Дори столовете ви се държат като вертолети.

       - Вертолетите отдавна са изтеглени от обращение – казах аз. – Вече никой не ползва такава остаряла техника.

       - Голям праз! При нас Нийл Армстронг стъпи на Луната преди няма и месец. За век и половина очаквах къде по-голям напредък. Но тук сварвам само хаос и свинщина. Мислех, че за толкова време вече ще сте установили връзки с нови цивилизации и дори ще колонизирате. А вие какво правите? Вместо да летите насам-натам, столовете ви летят, а вие само се ебавате и изтъпявате. Пък отгоре на всичко се чудите как да прогласите права там, където не се следват.

       Щом чу последните му думи Лори Едно отново заплака и закърши ръце.       

       - Г-н Кенеф, не виждате ли, че този е закоравял примитив? – попита то през сълзи. – Не можете ли да го пратите обратно във времето му? Моля Ви се! 

       - Не може! – отвърна вместо мен самият Кешмор и размаха юмрука си по много смешен и старомоден начин. – Аз мисля да поостана тук. Имате нужда някой  здравата да ви стегне.

       Той се огледа навъсен наоколо. Помълча малко и после попита:

       - Къде са останалите кретени от щаба ви? Защо не са тук?

       Обясних му, че роботите са в отпуска, а хуманоидът си полива люцерната.         

       - Тъпаци! – изръмжа той. – Всички тук сте тъпаци. Що за директор на предизборна кампания си ти? Изобщо знаеш ли какво трябва да правиш?

       Че не знаех – не знаех. Но пък и той тъкмо затова бе пристигнал тук, да ме учи и упътва. Обаче ми беше неудобно да му го кажа.

       - Свикай веднага всички! – нареди Кешмор. – На момента да са дошли, че инак ще се уволняваме.

       От своя страна аз наредих на Лори Едно да адресира телепортатори до всички. То продължаваше да се цупи, но изпълни командата.

       - Готово, до броени минути ще са тук – казах аз. – После какво ще правим?

       - После – отвърна Кешмор – ще печелим избори. Ще видиш как.