Като за андроид Айнщайн добре си пийваше. От своя страна Папата изглеждаше в отлично настроение.
- Харесва ли ви уискито, джентълмени? – попита той. – „Поуп‘с спешъл“, направо от собствената ми дестилерия до Транент в Ийст Лотиън, Шотландия. Наскоро си купих и един замък в околността. Мястото е много шик. Кенефче, непременно трябва да ми погостуваш някой път там!
Не се и съмнявах, че прислужниците в замъка са все млади левенти, на които Папата не прощава. Също вън от съмнение, всички мъже там се шляеха по къси плисирани полички. Значи определено не беше добра идея да се вдигам до Транент в Ийст Лотиън, Шотландия.
После разговорът мина на организационни теми. Двамата взеха да обясняват концепцията си за изборите и какво ще искат от мен. Папата отново взе думата:
- Нали разбираш, Кенефчето ми, времената са по-сложни от всякога. Много нещо се промени. Сега не можеш да си купиш избори, както преди десетина години, нито да подмениш резултатите. Тези неща минаваха преди, но не и сега. Гадовете вече следят много стриктно и грозните им делегирани роботи щъкат навсякъде. Уж сме свободна Европа, а мерките станаха по-железни и от желязната завеса. Човек едни избори не може да си натамъни.
Нямах представа какво искаше да каже с тази желязна завеса, но за натамъняването на изборите не си измисляше. Всичко започна след скандалите около петия Брекзит през 2101 година и манипулациите на плебисцита за възстановяването на СССР година по-късно. Не мина нито едното, нито другото, но европейската администрация вече бе настръхнала и изправена на тенекията си. Роботите следяха за злоупотреби и фалшификации както никога преди.
- Ето защо – продължи Папата, - на нас ни се наложи да сменим изцяло подхода си. Не можем да купим тези избори, нито да измамим европейските роботи. Ще трябва да ги печелим по друг начин. Тук е твоята роля.
- Ама това е невъзможно, Езекил – казах аз. – Виж всички неутрални допитвания. Манихейците са втора сила и устойчиво се държат между четири и осем пункта назад от павликяните. А ако те вземат, че се коалират с онзи футболист или с шоугърлата нещата стават неспасяеми. Без купуване нищо няма да спечелим.
- Има – каза Папата сякаш изобщо не ме беше чул – още към четири месеца до датата. За толкова време могат да се случат страшно много неща. Четири месеца са горе-долу сто дни. Чувал ли си за онзи, дето обещал на българите разцвет и рахат, ако му дадат осемстотин дни да ги управлява?
- Не съм – отговорих аз. Наистина не бях чувал. – И какво е станало?
- Нищо. За осемстотин дни уредил себе си и имотите си. Без да разполага с никакви технологии. Просто имал доверието, което му дали и го използвал. После драснал в чужбина и повече никакъв не го видели. Поучително, а?
- Да, интересно звучи – казах аз. – Но ние нямаме осемстотин дни.
- Обаче разполагаме с едно гениално изобретение – отговори Папата и рязко се обърна към андроида. - Айнщайн, имаш думата!
Айнщайн заговори медено и бодро. Изобщо не личеше, че си е сръбнал добре:
- Специално за манихейските нужди изработих машина на времето, която нарекох СИЙКА.20/22. Заложил съм параметри за пренос на хора и физически предмети от втората половина на XX век и началото на XXI век. Модулът позволява операции в рамките на петдесет години. Беше невъзможно да се осигури по-мощно енергийно поле, затова времевият обхват е стеснен. Но и така е напълно достатъчен.
- Не разбирам – казах аз и с лазерен топор да ме удареха, наистина не разбирах – какво общо има това с нас, нито с изборите в България в наши дни?
- С помощта на СИЙКА.20/22 ще ти пратим един човек от втората половина на XX век. Този човек ти е колега по професия, истински факир в областта на изборното законодателство и осигуряването на правни предимства. Той ще бъде твой съветник и помощник. Като се опираш на уменията му ще прокараш такива изменения, които ще облагодетелстват манихейците. Той знае как.
Сега вече зацепих всичко. Тези двамата бяха абсолютни маниаци!
- Светкавично предизборно законодателство? Това ли искате от мен?
- Точно така – потвърди Папата. – Това е единственият начин да спечелим, без да накърним европейските разпоредби. Дори най-злобната комисия не може да ни бутне по линия на националните ни закони. Те са си наша работа. А ние все още държим мнозинство в настоящия парламент.
- Вярно е – казах аз, - че манихейците имат нужното количество столове в парламента. Но нито депутатите им, нито аз разбираме достатъчно от това тънко дело.
- О, ти не се грижи за това, Джон Кешмор разбира.
- Кой?
- Кешмор, човекът от XX век. Онзи, когото ще ти доведем.
- Кешмор? Що за име е това, бре? Че то горе-долу значи лапач на пари!
- Хайде, хайде – сряза ме Папата, – то и твоята фамилия не говори добре за теб.
Бях раздвоен. От една страна изглеждаше добре, че ми пращат експерт за такава сериозна работа. От друга страна, нямах никаква идея как ще се погаждам с човек, идващ от съвсем друго време и общество.
- Западен ноу-хау и нашенски нов хал – каза Папата ентусиазирано. – Само си го представи! От това ще излезе нещо велико.
Аз, откровено казано (макар откровенията да не бяха обичайни нито за нрава, нито за професията ми), не споделях оптимизма му.
- Нов хал? Какъв нов хал? Нали целим да запазим положението? – попитах аз.
- Това е за само за пред хората, бе Кенефче. Стига си го мислил! Какво толкова те притеснява?
- Притеснява ме този Кешмор. Какъв е, откъде идва? И защо сте избрали човек отпреди толкова време, не можеше ли Айнщайн да свърши работата сам или поне да наемем някой съвременник?
- Това е невъзможно, г-н Кенеф – отговори самият Айнщайн. – Не забравяйте, че аз съм само робот. Не ми е позволена нито законодателна инициатива, нито мислене от човешки тип. Искахте от мен машина на времето, направих ви я. Имате си вече кака Сийка, тя е в пълна техническа изправност. Аз съм дотук, сега сами се оправяйте!
- Добре, това е много хубаво, дето си направил Сийка – казах аз. – Но защо трябва да прекарваме през нея някакъв човек от XX век? Не можеше ли просто да повикаме някой от по-ново време, който да е достатъчно печен за същата работа?
- Няма такъв човек – каза Папата. – Хората от XX век са несравнимо по-умни. Затова се наложи да се връщаме толкова назад. Човешкият интелект е живял тогава. Целият XXI век си беше век на глупостта, а сегашният изобщо не започва по-силно.
Той погледна към Айнщайн многозначително. Айнщайн изведнъж стана нетърпелив. На свой ред той изгледа Папата над очилата си.
- Аз ще тръгвам вече, Езекил – каза. – Сторих всичко, което искаше от мен. Не претоварвайте кака Сийка и не смесвайте епохите. Тя не може да понесе повече от това, за което е създадена. Имате подробен инструктаж за експлоатация. Успех, г-н Кенеф!
Айнщайн не изчака да му отговорим, а направо се разтопи във въздуха и изчезна. Помислих си, че от пиенето ми се е сторило така. Но Папата потвърди, каквото очите ми бяха видели:
- Той владее автолевитация. Сега вече се намира в Тортола, което е в юрисдикцията на Британските Вирджински острови. Казах ти, че е уникален. Ела сега да те заведа при Сийка. Ако всичко върви по план, утре тя ще ни достави Кешмор направо от 1969 година. Никой не може да ни се опре на високите технологии, а?
Докато каза това двамата получихме по един код за телепортатор. Напълно откачена работа, помислих си аз. Не ми се мислеше какво още имах да видя.
© Дон Бъч-Странски Все права защищены