Той, беше едно обикновено камъче, подритвано на пътя, това бе целият му живот. Дали бе смислен той? Него това не го интересуваше. Камъчето, бе просто камъче, но когато някой го ритнеше, той усещаше емоциите на извършилият това дело. Днес все още никой не го бе ритнал, може би защото не беше по средата на пътя или тротоара, но той знаеше, ако може това да се каже за камъче, че нямаше дълго да остане в това състояние. Един Опел Астра мина близо до него и изгорелите газове от разбрицаният му карбуратор го обляха. Камъчето нямаше вкус и мирис, за това и не се отврати, но инерцията го залюля. Той усети как енергията и минава през него и го разклати и това му хареса. Миналият след това автобус Чавдар го качи на тротоара. Камъчето принципно обичаше да се движи, а в този гъстонаселен град това бе възможно, до момента до който някой не го превърнеше в прах. Камъчето това не го знаеше, защото то имаше само остатъчна енергия от хората, които го подритваха и за това не мислеше за този момент, койт ...