12 июн. 2013 г., 09:58

Канела

775 0 0
1 мин за четене

Аз съм канела. Крехка съм, разпилявам се толкова бързо, лесно, а след това на никой не му се иска да ме събере. Оставам по пода, вятърът полъхва, извисява ме в лека вихрушка и аз се губя, оставяйки малки прашинки от себе си навсякъде. Ако ме съберат, то ще е с метлата – грубо, забързано, припряно. Сякаш искат да се отърват от мен час по-скоро. А след това отивам в кофата за смет, защото вече за нищо не ставам. Никой няма полза от мен.
Канела съм и хората ме харесват. Използват ме, за да внеса малко сладост в живота им, мъничко магия и повече усмивки за децата. Поръсват малко от мен по сладкишите, слагат ме в напитки и хората обичат миризмата ми, вкуса ми. Полезна съм.
А опитвал ли си да ме излапаш наведнъж? По-добре недей. Ще полепна по гърлото ти и ще ти попреча да дишаш. Ще започна да гъделичкам трахеята ти, ще те карам да кихаш и да се задушаваш. След това ще пиеш много вода, за да ме отмиеш от теб. В този момент ще ме презираш. Мен и глупостта ти. А после ще ме изхвърлиш или ще ме забравиш някъде дълбоко в някой шкаф и няма да ме използваш повече, защото ще ти напомням за деня, в който те задавих и полепнах по гърлото ти.
Аз съм канела. Вкусна съм и хората ме харесват, когато използват само част от мен, но никога и когато съм цяла. А от това толкова много боли. Взимат части от мен, а след това ме оставят. Удовлетворени са, ала не ме използват цялата. Никога цялата…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мия Марс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...