12.06.2013 г., 9:58

Канела

778 0 0
1 мин за четене

Аз съм канела. Крехка съм, разпилявам се толкова бързо, лесно, а след това на никой не му се иска да ме събере. Оставам по пода, вятърът полъхва, извисява ме в лека вихрушка и аз се губя, оставяйки малки прашинки от себе си навсякъде. Ако ме съберат, то ще е с метлата – грубо, забързано, припряно. Сякаш искат да се отърват от мен час по-скоро. А след това отивам в кофата за смет, защото вече за нищо не ставам. Никой няма полза от мен.
Канела съм и хората ме харесват. Използват ме, за да внеса малко сладост в живота им, мъничко магия и повече усмивки за децата. Поръсват малко от мен по сладкишите, слагат ме в напитки и хората обичат миризмата ми, вкуса ми. Полезна съм.
А опитвал ли си да ме излапаш наведнъж? По-добре недей. Ще полепна по гърлото ти и ще ти попреча да дишаш. Ще започна да гъделичкам трахеята ти, ще те карам да кихаш и да се задушаваш. След това ще пиеш много вода, за да ме отмиеш от теб. В този момент ще ме презираш. Мен и глупостта ти. А после ще ме изхвърлиш или ще ме забравиш някъде дълбоко в някой шкаф и няма да ме използваш повече, защото ще ти напомням за деня, в който те задавих и полепнах по гърлото ти.
Аз съм канела. Вкусна съм и хората ме харесват, когато използват само част от мен, но никога и когато съм цяла. А от това толкова много боли. Взимат части от мен, а след това ме оставят. Удовлетворени са, ала не ме използват цялата. Никога цялата…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мия Марс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...