Капки вода от Места

/синопсис за пълнометражен филм/

 

 

Автобус с турска регистрация преминава през ГКПП Капитан Андреево и поема по автомагистрала Марица, а после  продължава да се движи и по автомагистрала Тракия.  На информационната табела отпред до шофьора е написано на кирилица и латиница БУРСА-ИСТАНБУЛ-ОДРИН-ПЛОВДИВ-СОФИЯ. Повечето от пътниците в автобуса са предимно турски младежи, които се обучават в българските висши училища. Осман (Мани) е студент първа година в ТУ София.  Записан е в машинностроителния факултет.  Той е от малкото младежи, които не се притесняват от българския език.  Осман говори и пише свободно и на български и на турски езици. Мъничко се притеснява, че е далеч от Бурса и от родителите си.

Една зимна утрин на 1972 година Якоруда осъмва блокирана от милиция и части на вътрешни войски. По нареждане на БКП започва смяната на имената на българомохамеданите.  

Семейството на Реджеп  и  Сайде  е от малцината, които не сменят имената си. То се готви да напусне долината на река Места.  Сайде е учителка по образование. Дипломата си получава от Пловдивския учителски институт. В Пловдив се запознават двамата с Реджеп, докато той служи в строителните войски. Младото семейство  заживява в село Черна Места, в къщата на стария Джепа,  дядото на Реджеп. Скромни и трудолюбиви хора, Реджеп и Сайде успяват да си купят лека кола москвич.

В друг един автобус, този който се движи по направление ЯКОРУДА-СОФИЯ пътува Ангела. Пълна отличничка,  тя отива със стипендия да следва в Лесотехническия университет в София. Полусирак е. Баща ù, дървосекач, загива в гората при трудова злополука.  Горското стопанство в Якоруда отпуска наследствена пенсия на клетото сираче.  Агела се учи упорито и завършва с отличие. 

На Юндола автобусът прави малка почивка. Десетина минутки. На малкото мегданче Ангела забелязва, своя съученик Стефан да продава мед, сладко от диви ягоди и картофи.  От него тя научава, че се отказва да следва редовно икономика в София.  Баща му е пияница, а майка му, с тези ялови ниви и двете крави, едва изкарва за прехрана. Стефан съзнава, че е нужно да работи и помага на майка си.  По време на очните си занимания в София, възнамерява да си намери работа,  тогава може и да се прехвърли да учи редовно. Кой знае може и на гурбет в чужбина да отиде.

На централна автогара София автобусите от Якоруда и Бурса пристигат по едно и също време.  Ангела си взема багажа и се отправя към спирката на градския транспорт. В този момент тя вижда Стефан в автобуса от Бурса за София, който тъкмо влиза в автогарата.  Стефан, в светъл костюм, седи до прозореца  и с интерес наблюдава наоколо. Ангела е пред учите му, но той не я забелязва, като че не я познава.  Озадачена, девойката продължава към спирката и се обръща назад. Стефан си взема багажа от автобуса и си поръчва такси.

 

Депутатът от ДПС Низар Меемедов, е заплашен късно през нощта на 08.12.1991 в телефонно обаждане. Гласът по телефона му напомня за един негов грях от далечната 1972 година. Низар е депутат в Народното Събрание  и е излъчен от Якорудския избирателен район. От петнадесет години живее в София и е един от секретарите  в централата на ДПС.

Низар поглежда спящата си жена, измъква се от леглото и се спуска към детската стая. Там на две ъглови  розови креватчета спят  сладко 14 годишните му дъщери-близначки Айгюл и Айсу. Низар отива в кухнята и запалва цигара в тъмното, вдишва жадно тютюневия дим и се завръща в спомените си. 

През 1972 година секретарят на първичната партийна организация в Якоруда, Низар Меемедов е повече от притеснен.  Девойка от  миналогодишната лятна бригада пристига в управлението на Горското стопанство и му заявява, че е готова да живее с него. Низар я познава много добре. Това е Светла и тя е бременна.  Миналогодишното любовно лято  му се явява  като възмездие.  Той настанява Светла в болницата на Гоце Делчев, за да роди детето си. Но се ражда не едно, а две момчета-близнета. Светла изпада в тежка депресия, Низар е уплашен. Той използва влиянието си и под предлог, че иска да покаже внуците  на баба им, пристига с джип УАЗ и срещу подпис ги взима от болницата. 

По това време смяната на имената на българо-мохамеданите е в разгара си. Тези, които не искат да си сменят имената напускат  и поемат към турската граница. Дрруги се бият с милицията и вътрешните войски. Низар съобщава на милицията, че развилнели се българо-мохамедани правят опит да го убият, като обръщат джипа в реката. Гоцеделчевската милиция намира джипа обърнат в Места, но  близнаците не.  

Маруша си взема сбогом със Сайде. Те са двете заедно и се обичат като сестри откакто се помнят. Бавно слизат по пътеката към реката, към Реджеп. Той е нетърпелив и натиска пищялката на синия си москвич,  купен преди няма и година. От изоставена  къща Маруша и Сайде чуват бебешки плач. Гладните и мокри Светлини момченца-близнаци плачат и от глад, жажда и студ. Сайде се качва в москвича с едното момченце на ръце, а Маруша маха след тях гушнала другото. 

През нощта Низар не открива децата в изоставената къща. Той получава пет години условно заради “загиналите деца, но е принуден  да смени името си на Лазар Мехмедов. Не остава да живее в Якоруда,  а отива в отначало в Пловдив а след това в София.

Студентският живот в София, не е както едно време, защото Студентския град вече не е студентски. Младите хора са подложени на предизвикателства и изкушения. Времето им лети бързо,  разбират, че са студенти само на осми декември, студентския празник.

Ангела се прибира с влак за Якоруда.  Тъкмо се е качва на теснолинейката Септември-Добринище, и решава да прегледа своите лекциите или да  чете книга. Във влакчето е приятно. На гара Велинград се нахлува шумна тълпа възбудени студенти. В нейния вагон влиза Стефан, с приятели. Той е облечен в лек  тъмносин, скиорски костюм.  Стефан поглежда към Ангела, но не сяда до нея.  Стара жена му прави място две места по-напред.  Ангела се изправя за да я види по-добре, но Стефан не дава вид, че я познава.  

Старата жена разговаря със Стефан и много подробно му показва и обяснява всяка забележителност по пътя.

Ангела недоумява, що за циркове разиграва Стефан. Като няма пари за следване от къде се появява той в този скъпарски скиорски костюм. Тя демонстративно се премества в съседния вагон.

В Якоруда, след като си оставя багажа, Ангела хуква към къщата на Стефан. От майка му научава, че не си е в къщи а по работа във Велинград. Бясна девойката си тръгва. На улицата спира лека кола, оранжева Лада, от нея слиза Стефан в работни дрехи. Той се радва да види Ангела и тръгва към нея да я прегърне. Ангела обаче не е радостна никак, напротив бясна му е и му забива една дълбока плесница  после хуква надолу по улицата. Стефан стои и гледа след нея в недоумение. 

Час по-късно той отива при Ангела, за да разбере  за какво е плесницата. Но Ангела е непреклонна,  тогава Стефан решава да отиде до кръчмата и прибере баща си. Подир него се затичва Ангела В кръчмата Стефан вижда себе си в скиорските дрехи, седнал пред чаша кафе и вода. Ангела гледа ту Стефан, ту Мани. Бащата на Стефан  търка невярващо очите си. Той си лисва ракията на пода, защото  се убеждава, че от алкохола му се привиждат двама Стефановци.

Мани се изправя а Стефан гледа странно баща си. Двамата сядат на масата до тях сяда и Ангела. Мани изважда от джоба си справка за раждане на двамата близнаци Румен и Росен,  издаден от Гоцеделчевската болница. В справката е записано само името на майката Светла Димитрова Савова. Стефан е шокиран. Поглежда пияния си баща пита за онзи - истинския  баща, а Мани му отговаря, че го знае само по име и му посочва стените. В кръчмата са разлепени плакати от предизборната кампания на Низар (Лазар)  Мхемедов.

Тримата, Ангела, Стефан и Мани или Румен и Росен влизат в къщата на Маруша. Когато младежите влизат в двора, жената се качва по стълбите. Тя чува отварянето на външната порта и се обръща. Маруша схваща всичко, гледайки близнаците. От ръцетие се свлича по стъпалата наръч дърва.  Тя прегръща  близнаците и плаче тихичко на глас от радост.

На другата сутрин оранжевата Лада е поставена напряко на пътя Белово-Юндола.  В Ладата е  Ангела на задната седалка а близнаците са от вън и наблюдават идващия от Белово депутатски кортеж. Колите спират рязко. Охраната изскача от първият автомобил и тръгва да разчиства пътя. Рязък, заповеднически глас ги спира. От средната кола се показва Лазар Мехмедов и се приближава към момчетата.  Той сваля златните си очила и  обръща разплаканите си очи към планината. 

От последната кола се показват  близначки Айсу и Айгюл и помагат на майка им да слезе. Бавно и невярваща на очите си излиза и майка им Светла Димитрова Савова, тя политва от вълнение.  Лазар се обръща към момчетата и им обяснява, че освен майка, имат и две сестри.

 

СО05102011СФ