Да си ученичка в град като нейния съвсем не е лесно. Суетната госпожица ставаше всеки ден наистина рано, за да изглежда добре. Обикновена сутрин. Тя се събуди и проклинаше целия свят, защото беше легнала късно миналата вечер. Но все пак стана и отиде в банята. Погледна се в огледалото, хареса ù това, което видя и неволно се усмихна. Тежък грим, секси къдрици и прилепнала пола. Беше готова да излезе. Имаше още малко време преди Ивайло да ù се обади, че я чака. Тя седна на леглото си и запали цигара. С Иво бяха само приятели. Е, поне в нейните очи. Той беше влюбен в нея и правеше всичко, за да види доволната ù усмивка. А това се постигаше трудно. Името на тази ледена красавица е Катерина. Когато се запознаваше с някого, тя го произнасяше с една такава гордост, че чак да те побият тръпки. Тъкмо беше запалила цигарата и той звънна. Щеше да почака в колата, както винаги. Тя нямаше да развали никотиновото си удоволствие заради него. След известно време Катя сложи високите си обувки и бавно, с походка на модел, отиде до колата. Там я чакаше Иво, който бързаше да и отвори вратата. Вместо да я упрекне, че отново закъснява, той я гледаше с възхищение. Никога нямаше да му омръзне да я гледа. Кратък, скучен разговор и вече бяха пред училище. Тя мразеше тези разговори, отегчаваха я. Не обичаше да слуша гласа му и затова понякога, по най-грубия начин, усилваше силно музиката в колата и дори не срещаше погледа му. Катя видя приятелките си и отдалече забеляза вълнението им. Една през друга започнаха да и обясняват за някакво ново момче. Катерина хич не се интересуваше. “Какво толкова, едно момче.” – мислеше си тя, докато съдбата не я срещна с него. Тъкмо обясняваше за новите обувки, които ще си купи, когато той мина до нея. Така близо, че тя усети аромата му, погледна в очите му, омагьоса се от близостта му. Катя забрави обувките, забрави разговора и дори забрави къде е. Това беше момчето, чиято ръка искаше да държи. Този, до когото искаше да се събужда. И тогава тя разбра какво е да се влюбиш. Ей така, от един поглед. Всичко се преобърна и дори гордата ù походка стана някак по- земна. Тя трябваше да се запознае с това момче. Остави приятелките си, които не разбраха какво и стана и тръгна право към него.
© Теодора Все права защищены