18.05.2013 г., 10:21

Катерина

690 0 0
1 мин за четене

Да си ученичка в град като нейния съвсем не е лесно. Суетната госпожица ставаше всеки ден наистина рано, за да изглежда добре. Обикновена сутрин. Тя се събуди и проклинаше целия свят, защото беше легнала късно миналата вечер. Но все пак стана и отиде в банята. Погледна се в огледалото, хареса ù това, което видя и неволно се усмихна. Тежък грим, секси къдрици и прилепнала пола. Беше готова да излезе. Имаше още малко време преди Ивайло да ù се обади, че я чака. Тя седна на леглото си и запали цигара. С Иво бяха само приятели. Е, поне в нейните очи. Той беше влюбен в нея и правеше всичко, за да види доволната ù усмивка. А това се постигаше трудно. Името на тази ледена красавица е Катерина. Когато се запознаваше с някого, тя го произнасяше с една такава гордост, че чак да те побият тръпки. Тъкмо беше запалила цигарата и той звънна. Щеше да почака в колата, както винаги. Тя нямаше да развали никотиновото си удоволствие заради него. След известно време Катя сложи високите си обувки и бавно, с походка на модел, отиде до колата. Там я чакаше Иво, който бързаше да и отвори вратата. Вместо да я упрекне, че отново закъснява, той я гледаше с възхищение.  Никога нямаше да му омръзне да я гледа. Кратък, скучен разговор и вече бяха пред училище. Тя мразеше тези разговори, отегчаваха я. Не обичаше да слуша гласа му и затова понякога, по най-грубия начин, усилваше силно музиката в колата и дори не срещаше погледа му. Катя видя приятелките си и отдалече забеляза вълнението им. Една през друга започнаха да и обясняват за някакво ново момче. Катерина хич не се интересуваше. “Какво толкова, едно момче.” – мислеше си тя, докато съдбата не я срещна с него. Тъкмо обясняваше за новите обувки, които ще си купи, когато той мина до нея. Така близо, че тя усети аромата му, погледна в очите му, омагьоса се от близостта му. Катя забрави обувките, забрави разговора и дори забрави къде е. Това беше момчето, чиято ръка искаше да държи. Този, до когото искаше да се събужда. И тогава тя разбра какво е да се влюбиш. Ей така, от един поглед. Всичко се преобърна и дори гордата ù походка стана някак по- земна. Тя трябваше да се запознае с това момче. Остави приятелките си, които не разбраха какво и стана и тръгна право към него.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...