27 февр. 2006 г., 11:34

Като носиш тяло и душа... 

  Проза
1179 0 3
2 мин за четене
" Здравейте,
както разбирате аз съм няма и за да спестя неудобството на тази наша среща, реших да ви напиша това писмо.
Имам проблеми, а те породиха нови проблеми. И в тази ситуация реших да потърся помощ. Аз не ви познавам, но се запознах с биографията ви. Справяли сте се с много тежки случаи, дано помогнете и на мен. Аз съм зле психически, е, щом съм тук - сигурно е така. Крещя, дразня се от нищо - невротизирам детето, нервирам мъжа си и дразня хората с присъствието си... Помогнете ми, моля! Благодаря! Хубав ден!"
- И казваш, че ти е дала това писмо, когато е дошла при теб?
-Да. Видя ме и протегна ръка, в която държеше плика.
-Какво мислиш за нея?
-Ами... Не мисля, че е луда.
-Скъпи, каквото и да си говорим - ти работиш в лудница!
-Да, добре, така е. И все пак - тя дойде сама. Мъжът й се обади преди дни и ми каза, че искала помощ. Той не можел да я доведе - служебни ангажименти, трябвало някой да се погрижи за детето, не било нужно и то да вижда майка си тук и тем подобни.
-?
-Тя... Виж, тя просто има проблеми. Борила се е и не се е справила. Когато е отслабнала твърде е престанала да прави някои неща, после е престанала да прави каквото и да било...
-Не разбирам, как така не прави нищо?
-Нищо. Просто стои и толкоз. Обичала е, родила е дете, после нещо се е объркало и - край! - отказала се е да бъде жена, блокирала е всичко в себе си... Тя е с единия крак отвъд границата - нито луда, нито нормална. Превърнала се е в ЧОВЕК.
-Сега вече нищо не разбирам. Това тя ли ти го каза?
-Мила, знаеш, че познавам хората ... очите не могат да скрият!
-Всичко това е в очите й?
-Да, лудешкия поглед е друг. Тя сякаш иска да окъпе света с любов, докато четях писмото й, тя ме гледаше право в очите и когато я погледнах, разбрах, че й е за първи път в живота.
-Да гледа в очите ли?
-Не. Да гледа света без да сведе поглед, разбираш ли?
-Май разбирам всичко. какво ще правиш?
-Не мога да я вкарам в лудницата, ще я убие атмосферата ... Трябва да измисля нещо.
-?
-Мисля да й купим срутина в някое село, в планината, сред прости хора, на чист въздух...
-Щом така мислиш...
........................................
-Как е?
-Посрещнаха ме с това, че е изчезнала.
-КАКВО?
-...После ми разказваха с часове колко мило и добро същество била, как помагала на всички, колко добро говорела...
-ГОВОРЕЛА?
-Оказа се, че по свое желание е спряла да говори, но там всичко си е дошло на мястото...
-Ама сега къде е?
-Всички момци в селото я искали, но тя ги отпращала мило с думите, че има мъж и дете, които я чакат...
-Боже!
-Не пускала никой в дома си, беше ми оставила бележка, че само аз имам това право...
-Но тя...
-Тръгнах да я търся, първо реших в близката околност, а после ако се наложи...Пообиколих и тъкмо да се откажа, я съзрях в един ров...
-РОВ?
-Изкопала го е сама с клони и подръчни материали, бая дълбоко...
-И какво правеше там?
-Спеше, просто спеше...


                                                          25.02.2006г.

© Атанаска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ЛУДОСТТА Е ЛЮБОВ.ОБИЧАМ ТЕ И ТЕ ЦЕЛУВАМ
  • Потресаващо! Какви ли неща не се случват с хората...Браво! Много истинско пресъздадено!
  • благодаря за вниманието, Криси! Честита Баба марта! Здраве и слънце ти желая
Предложения
: ??:??