Климатичен пътепис -втора част
Произведение от няколко части « към първа част
Командирът на ракетната бригада полк.Иван Крачунов все по-често се замисляше...Като какъв човек може да стои зад онова "фазанче",младият лейтенант Генчо Турсунов,познат в бригадното и гарнизонното общество на Ямболската мотострелкова дивизия с явно не дотам лицеприятното прозвище "Гуньо Турсуна"?!
В началото на 70-те години на миналия век липсата на офицери в непрекъснато нарастваща българска армия беше донякъде компенсиран с кадри от ВУЗ-овете,но в сухопътните части,както и в граничните отряди кадрите на НШЗО "Христо Ботев" в Плевен и ШПЗО "Гоце Делчев" във Враца се харчеха, като топъл хляб!
Лейтенант Турсунов беше от Видинско и след като изкара задължителния стаж на старшина-школник в бригадата край Ямбол, кандидатства за командир на взвод в охранителната рота.
Турсунов познаваше естеството на задълженията си в дивизиона, както и в цялата бригада,въоръжена със съветските ракети "СКЪД",които полковник Крачунов и неговия щаб(преди всичко политотдела на бригадата) съвсем не случайно наричаха "Мечът на Калоян"!
След като беше произведен младши лейтенант Генчо Турсунов си намери квартира в Ямбол,макар че както отбелязахме в началото службата го държеше повече в горите край границата или в скритите заслони на Стара планина!Едва му останаха няколко дни, за да прескочи до родното си село в ъгъла на северозападния Видински край,за да се види с майка си и сестра си!За да иде на гроба на баща си във Видин, където беше погребан с държавно погребение, заедно с още двама пожарникари от Завода за производство на автомобилни гуми след инцидент в един от цеховете на завода.
И след три години успешна служба в бригадата Генчо Турсунов беше произведен в чин лейтенант.
Щом войниците чуеха,че Гуньо Турсуна ще е дежурен по дивизион настъпваше една тягостна тревожност и нелепа тишина!Само на три-четири километра от поделението,оттатък релсите и коловозите за влаковите композиции на гара Ямбол ги очакваха "съблазните на цивилизацията",както на войнишки жаргон звучеше една есенна песен при уволнението на поредния набор...
Постепенно лейтенант Турсунов доби авторитет сред Командването на бригадата и често биваше изпращан офицерски патрул в града,защото в Ямболския гарнизон войската броеше повече от десет хиляди щика,плюс свръхщатния състав и авиополка на Безмер,който отстоеше на 8/9 километра...
Следва продължение
© Стойчо Станев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря за Любими, Иванъ!
-
Благодаря,Жени!
-
отбивам се да кажа, че следя : )
-
Благодаря за коментара и оценката,Младен!
-
Въпреки падението на българската армия след 9-ти септември 1944г., когато офицери ходеха с неизгладени панталони и не отстъпваха места в градския транспорт, имаше и сериозни военни, които се отнасяха добросъвестно към своите задължения, както героят от твоето повествование, Стойчо. Беше ми много интересно да прочета!
-
Благодаря за Любими, Анна!🙏
Благодаря за хубавите думи и оценката,Ники!🙏 -
И тук прочетох с удоволствие, Стойчо!
Чакам продължението с нетърпение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
