Мъжът седеше на една пейка в парка и гледаше малките деца, които тичаха с радостни викове по тревата. Тази гледка го отвличаше до някъде от мрачните мисли в главата му, но не беше в състояние да заличи напълно спомените.

Спомените... те са вътре, а от себе си човек не може да избяга.

Виктор, така се казваше мъжът, се потапяше в тях и постепенно ставаше глух за всичко около него.

 Върна се десет години назад, когато завършил висшето си образование постъпи на работа в престижна фирма. Фирмата се занимаваше с внос-износ, имаше солидни позиции на пазара и печалбите и бяха огромни.

Въпреки, че беше един от новите сътрудници,  Виктор направи впечатление на своите шефове с работохолизма си, с умението в сделките и най-вече с лоялността. Това бързо му помогна да се издигне в ръководството на фирмата и да получава голяма заплата.Финансовата   независимост  му позволяваше много неща, немислими за средностатистическия българин.

Единствено в личния живот не беше успял . Все още търсеше жената на живота си. Контакти не му липсваха. За млад и привлекателен мъж като него, при това и състоятелен, той беше добра партия за женитба. Имаше и кандидатки.

Някои открито си казваха, че биха се оженили заради парите и положението му, други искаха да го използват като трамплин за започване на собствен бизнес.

Имаше и такива, с които връзката се изчерпваше с вечеря и бурна нощ.

Но тази, която да го заплени не беше се появила.

Освен работата, Виктор имаше и друга страст - театъра.

Беше много талантлив и още като ученик, после и като студент  учавстваше в пиески и скечове. Особено му се отдаваше да играе комедийни роли. Беше роден да забавлява хората.

За тази му страст знаеше единствено шефът на фирмата и тъй като Виктор се беше доказал като професионалист, му осигури такова работно време, че да може спокойно да се занимава и с театър.  Там Виктор се превърна в един от любимците на режисьорите, местни и гостуващи. И тъй като театърът беше самодеен, помагаше и финансово.

Годините минаваха, животът си течеше в своя ритъм, когато при тях пристигна на работа Елена.

Тя работеше в един от клоновете на фирмата и като обещаващ специалист беше прехвърлена в централата. С Виктор се запознаха на един от приемите. Нещо в нея го грабна веднага. Не беше красавица, напълно обикновенна жена, но имаше някакво особено излъчване.

За цялата вечер размениха около двайсетина думи и то само докато танцуваха. На другият ден Виктор отиде на работа с красив букет цветя. Завари Елена в компанията на колеги. Приближи се до нея, целуна и ръка и подаде букета с думите:

-         Елена, ще вечеряш ли с мен?

Малко смутена от ситуацията Елена се обърка, но когато прочете в очите му настояването се съгласи.

Вечерта се срещнаха в изискан ресторант. Виктор беше запазил отделно сепаре за да не бъдат обезпокоявани. Обслужването беше на ниво, музиката също.

След краткото смущение в първите минути на разговора, те започнаха да намират общ език.

Виктор отново беше забавния и общителен човек, какъвто го знаеха всички.

Елена също се оказа много интилигентна и с чувство за хумор.

Улисани в разговори и танци, те дори не усетиха кога наближи полунощ. В ресторанта някак си бяха станали център на внимание и всеки път, когато излизаха да танцуват, погледите на всички се насочваха към тях. Определено повечето се радваха на младата и елегантна двойка.

Когато си тръгнаха управителят на ресторанта ги увери, че от сега нататък това сепаре ще бъде само за тях и те винаги ще бъдат негови гости.

Пред вратата на апартамента на Елена, Виктор и целуна ръка.

-         Лека нощ, Елена! Това е най-приятната вечер от години насам в моя живот. Благодаря ти!

-         И аз искам да ти благодаря. Не съм очаквала да срещна такъв мил човек като теб.

-         Приятни сънища! – каза Виктор, обърна се и с тихи стъпки си тръгна.

Елена постоя няколко минути като замаяна и си влезе. Съблече роклята и както беше по бельо легна на леглото. Не можеше да проумее.

Изкараха си страхотно, а Виктор дори не пожела да остане при нея.

Какво ли ставаше?

 В същото време на път за дома Виктор се чувстваше изопнат като струна. Възбудата обзела младото му тяло беше на предела си. Не само физическата, но и психическата. Знаеше, че ако пожелае Елена от първата среща, ще развали очарованието. Усещаше, че този път всичко е различно.

У дома влезе веднага в банята и пусна студената вода. Стоя под нея докато напълно не се успокои.

След седмица  в офиса всички говореха за тях. Любовта им беше толкова силна, че когато се разделяха се чувстваха нещастни.

Половин година по-късно решиха да се оженят. Насрочиха и дата на сватбата.

Елена беше щастлива, Виктор  - също.

Месец преди сватбата се наложи сключването на сделка с партньори в чужбина и понеже Виктор отсъстваше, решеха да изпратят Елена.

Виктор още спеше, когато телефонът в хотелската стая иззвъня.

-         Ало, Виктор – обаждаше се шефът му – налага се спешно да се прибереш.

-         Защо? Какво се е случило?

-         Вчера вечерта самолетът, с който трябваше да се прибере Елена е получил повреда и е катастрофирал. Оцелели няма.

Моите съболезнования, приятелю!

Виктор изпусна слушалката и загледа в стената с празен поглед. Всичко изведнъж рухна.

Когато се върна веднага отиде в офиса и подаде молба за напускане. Нищо не беше в състояние да го спре.

Същата вечер изчезна от града. Постъпи на работа в един малък, пътуващ цирк като клоун.

Всяка вечер веселеше хората, а след представленията се затваряше в стаичката си, сядаше със снимката на Елена и пиеше  до забрава.

Когато пристигнаха в неговия град на гастрол, той реши да отиде в парка и да поседи на тяхната пейка. 

-         Чичко, чичко, какво ти е? Болен ли си?

Едно момиченце го гледаше уплашено и го дърпаше за ръката.

-         Няма нищо, миличко – каза Виктор и изтри с ръка сълзите. – Просто си спомних за един човек, когото много обичах.

После извади от джоба си  билети за цирка, подаде ги на детето и се запъти към близкия блок.

Предстоеше му да изиграе първата и единствена трагична роля в своя живот.