КО видни 19-21
Есента дойде, внуците са вече на училище...
Един по един се присламчваме към кварталната беседка...
- Е, доживяхме бе, като пилците да се преброим на есен,.. цяло лято по селата, а уж сме
граждани , я...- вметнах към насъбралите се...
Хвърлих едно око,.. аха Гочо тука,.. Горския тука,..бай Митьо презант,.. дългият Миро,..
а, дългият Миро го няма...
- Абе, къде е Миро Дългуча,.. нещо да не е,... - попитах смутено
- Не бе, даже е ваксиниран с две дози, ама жена му не го пуска навън да не се зарази,
защото ние сме били безотговорни и можем да му свалим имунитета,..
та сега си го пази..- изрече на един дъх Горския
- Е как бе, да не е народен представител, депутат де, та да си пази имунитета - авторитетно
се намеси Гочо Умното - Само те си го пазят..
- Не е ама за всеки случай си го пази - смотолеви и бай Митьо
- Да му се обадим по мобилния тогава - настоях аз
- Изключен е - въздъхна Гоския - Жена му дочула на петък пазара, че вирусът се предавал
чрез 5 ЖИ мрежата и по мобилните,.. та е изключен и той
Нещо ме засърбя в носа...
Разтърках го,.. не помага,.. и кихнах в лакътя си...
Три чифта очи ме изгледаха злобно...
- Виросопитек,.. какво правиш тука,.. не виждаш ли, че имаш симптоми,...
а, заблуждаваш, че си ваксър,. Хайде, чупката от тука... - проехтя гласът на Гочо Умното
И всички демонстративно ми обърнаха гръб...
Сломен затътрих нозе към къщи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Petar stoyanov Все права защищены
.Поздрав Петре.