Малкият се цупеше на купата с овесена каша, явно не беше гладен или може би просто му бе писнало всяка сутрин да набива буламачи.
– Джо, изяж си кашата! Хиляди пъти съм ти казвал, че тя е най–полезното нещо на света.
– Ама, тате…
– Няма ама, яж!
Джо с неохота зарови лъжицата си в белезникавата субстанция, докато хвърляше кос, обвинителен поглед към баща си.
– Няма да ме разчувстваш. Разбери веднъж завинаги, че човек трябва да прави каквото… каквото трябва да прави, независимо дали му харесва или не.
– Ама тя е гадна, тате!
Сам, бащата на Джо, изпъчи гърди и се опита да смрази с поглед непокорното си отроче, което веднага разбра, че този път няма измъкване и започна да се храни.
Сам беше много нервен напоследък, особено след като стана ясно, че краят на света няма да се състои. Всички му се подиграваха, дори и най–близките му приятели, а той просто се бе постарал да направи всичко, което е по силите му, за да осигури бъдещето на семейството си, а именно – да съгради бункер в задния двор ...