13.
Всички негласно приехме едно правило – за амнезията ми нито дума. Споменавахме болницата, добрите резултати от операцията, дългото лечение и последвалото възстановяване, но... Без амнезията...
Мъжът, таткото, стопанинът се беше прибрал у дома...
Това стигаше...
Още повече, че последния месец бях станал наистина стопанин.
60 дни болнични за възстановяване – не е малко...
Ставах сутрин, закусвахме, изпращах всички кой накъдето, залавях се с четене.
Един ден се отбих в кухнята при Гинка и рекох да си направя бъркани яйца. А защо не със сирене? И малко подправки? И...
С две думи – стана разкошен омлет. Пухкав, лек, вкусен...
След което зачестих в кухнята, а седмица по-късно направо я окупирах...
Хвалеха храната ми, възхищаваха се, чудеха се над екзотиките, които измъдрях...
И всичко си вървеше добре... ...