Всяко съвпадение на лица и събития е случайно
Италия, Милано, 11 януари 2011 г.
Силен телефонен звън раздра тишината на хотелската ми стая. В просъница протегнах ръка в тъмното и пипнешком намерих слушалката.
- Signore Monti?[1] – попита смутено телефонистката.
- Si….Pronto…[2]
Имам плътен, с властни нотки и добре модулиран глас, благодарение на който съм спечелил доста сделки и съм покорил много женски сърца. Сега, обаче, в него се долавяше „малко пясък“ след снощния запой. Не крия, че ми се услажда да се почерпя.
- Signore Monti, моля, извинете ме за безпокойството, но спешно Ви търсят от Тунис. Удобно ли е да Ви свържа?
Сетих се, че преди да си легна, забравих да заредя батерията на мобилния си телефон. Вниманието ми бе насочено другаде.
Джована, или Джиджи, както всички наричаха телефонистката на хотела, бе сладко миньонче с бухнали черни къдрици, закачливо вирнато носле и леко нацупени сочни устни. По време на предишното ú дежурство добре се позабавлявахме заедно. Разбира се, че п ...