Онази вечер беше като всички предишни за Стела Христова. Току-що беше облякла обичайния си домашен гащеризон и тътреше лениво крака към антигравитационния сектор на спалнята си. Там вече я очакваше обичайната обстановка за терапията срещу стрес – мека светлина, със сменящи се нюанси на зеления цвят и тонове, така организирани от главния компютър, че да напомнят съвсем деликатно за звучене на музика. “Още един час скука”, помисли си Стела и затвори очи, докато антигравитационното поле я издигаше към купола на стаята. Когато стигна там разпери ръце, бавно се завъртя и разположи тялото си хоризонтално, с лице нагоре. Сега трябваше да изтърпи поредната емисия от “зеленикакви” образи, както ги наричаше. Разбира се, не казваше това на глас, защото домашният компютър беше от старото поколение и щеше да се засегне от думите и. “Ако бях изчакала още един работен цикъл, щях да имам кредити за новата версия и тогава в антистресовата терапия щеше да е включена програма за чувство за хумор. Поне щя ...