И отново обичайното ежедневие. Преди да тръгна, с документи в ръка се отбих в пералнята

- Тръгвам, приятна работа Гери

- И на теб приятен път и бъди внимателен, обаждай се ти когато не шофираш, чакам те.

Обаждах й се сутрин докато подгрея машината и да тръгна, или  в промеждутъка на почвките, а вечер завит в спалния си чувал си мислих за нея, ето вероятно сме се намерили сродните души.

Свърших всичко с два дни по-рано, помагах при разтоварване, товарене в халетата в Кьолн, какво да се мотая , нали имам вече кой да ме чака.

Натовариха ме в Кьолн и обратно към къщи.

- Фрау Крафт - докладвах - Тръгвам натоварен от Кьолн, вероятно в събота рано сутринта  ще съм в завода, да чакам ли събота и неделя и да ме разтоварят , или да се прибера в базата и в понеделник да дойда в завода

- Ела си в базата, те са особняци и в събота и неделя не работят, почини си и в понеделник в завода да те обработят. Получих много ласкави  отзиви за теб от контрагента ни в Кьолн.

Набрах Гергана

- Гери, тръгвам от Кьолн, от фирмата разрешиха да съм си в къщи, а в понеделник в завода. Ти ще дойдеш ли в къщи.

- О, и питаш,... разбира се, даже имам изненада за теб - смееше се  весело тя.

Лелейй, всичко е обърнала с краката нагоре, да чисти, да  подрежда, хайде да не си мъча акъла, ще видя каква е изненадата като се прибера.

На моста над река Рейн, понамалих скоростта, колко пъти съм идвал в Кьолн, зяпам с едното око високите кули на Катедралата, с другото пътя си,... с третото, е нямам трето око , още съм без бирено коремче. Величествена изглежда даже и от далече, хиляди туристи идват  да я видят отблизо, а аз все не отделям време да я посетя забързан в работата си, или да се повозя на корабче по  Рейн, ей така за удоволствие. Е, някой ден може би и това ще стане. Сега имам по-важна задача.

Пристигнах в базата. Само някоко прозореца в общежитието светеха, пералнята тъмна, колата й я няма.

Заключих кабината и с чанта  с употребеното бельо в ръка, направих обиколката на камиона, и към вана ми.. Позвъних й.

- Гергана...

- Да, в къщи съм и те чакам, ти пристигна ли в базата

Краката ми омекнаха, познавах това чувство като се прибирам в къщи, наистина домът е там, където го чувстваш свой дом.

Прозорците в хола и кухнята светеха примамливо. Позвъних на входната врата

- Идвам, момент така

Тя се показа в отворената врата, гримирана, с разпуснати коси, леко гримче и червило, с бледосината  блуза с разкопчана в яката риза, дълъг черен панталон и обувки на висок ток, и приятно усмихната.

- Заповядайте, господин пътешественик - поклони се с лек реверанс - Петьо, така се радвам

Хвърлих чанта, шуба и замряхме в целувка

- Заповядах, това е за теб, сребърен медальон със синджирче, със здраве да ги го носиш - и подадох  кутийката.

Тя я отвори, извади украшението и заподскача радостно. Закопчах го по вратлето й

- Благодаря,мерси, данке,... така се радвам, хайде събличай се, давай дрехите за пране и си вземай горещ душ . После сядаме и ще разказваш за курса, ще вечеряме и пийнем по чашка вино.

Какво да се притеснявам и крия, вече сме се виждали голи, но тя не се стърпя и ме погали.

- Ще ти донеса хавлия, и бельо, дрехи,чорапи - мърмореше приятно тя около мен

Бях готов, погледнах масата подредена, прибори, салфетки, горяща ароматна свещ, образно казано домашен уют. Наистина това ми е липсвало през годините.

Разказах за курсовете, как всеки си знае  и изпълнява работата, точност и акуратност с документи.

А тя разказваше ,  за посещението си при фрау Вера, че са ходили в кафе ''Капучино'', после на благотрворителен концерт. Очите й сияеха от радост, дали и тя е намерила един нов за нея свят.

- И остана най-важният сюрприз. Хубаво ми е с теб, любовта ни може да прерастне в обич, но искам да сме  сигурни отначало в любовта си, не искам да се упрекваме, ти не внимава, а ти защо не внимава. Ходих на лекар и сега съм със спирала. Не искам  да ме аплодираш или да ме кориш, искам любовта ни да не ни изненада. Надявам се да ме разбереш правилно.

- Разумен избор засега, но от нас  самите зависи по нататък - шепнех в ушенцето й, разтърквах го с нос.

Наистина бяхме освободени от бремето  да внимаваме. Любехме се като обезумяли и доколкото издържим.

Зимното слънце се бе показало, снегът  навън  все още блестеше под лъчите му. Птичките  необезпокоявани прехвърчаха от хранилките до къщичките си, весело оправяха перцата си. До мен Гергана тихичко дишаше, прехвърлила крак и ръка върху ми, сякаш казваше, това всичкото е мое и никому не го давам.

              Пролетта вече бе дошла, не както поетично се казва, чука на вратата, а осезаемо се чувстваше. Зеленина и свежест навсякъде, топлият ветрец подухваше, само по високите места и северни склонове  се виждаше тук-там сняг.

Отново съм на любимият си курс Кьолн - Хамбург пристанищен терминал - Кьолн. Имах полувин ден свободен докато обработят товара за обратно. Крачех из Хамбург, заглеждай се по витрините, ...колко пъти минах по златарската улица вече не помня. Спомнох си за Гаврош

'' А тез витрини са отрупани с безброй жадувани неща ...'', едва ли е имал впредвид злато, сребро, скъпоценни камъни или скъпи марки часовници. А не е ли време, да поискам ръката на Гергана, е от нея самата де, така де,нали си нямаме роднини.

Гледах поставките, бяло злато, жълто зладо, червеникаво злато,полускъпоценните камъчета, бели, пурпурно  червени, в розов  нюанс, отстрани синджирчета в най-различни плетки, медальони с или без камъчета, модели, модели обеци...От всички модели по едно, да но камионът и стоката не са мои.

- Госпожо - обърнах се към продавачката - Смятам да поискам ръката на едно момиче, черна коса , кафяви очи, избрах  си оня пръстен жълто злато с червен камък, дали ще й подхожда.

Тя ме изгледа сериозно, пресегна през стъклото и извади поставката, цяло състояние, и я остави пред мен. Спокойно...

- Ето този - посочих с пръст

- Да, добър избор, всичко ми е за продан, но избрахте най-подходящия за такъв случах - усмихвайки се каза тя и погледна табелката  - Ето тук са карати, грамове, цена

- Видях и синджирче с медальон и подобно камъче - и го посочих

Тя сложи поставката с пръснените на мястото си и извади тази със синджирчета и медальони

- Да, подходящо е за пръстена, ето карати, грамаж, цена

Сложи избора ми в два кутийки с бял сатен, привърза всяка една с панделка

- Знаете ли, аз съм собственичката  и ще ви направя отсъпка, щом е за такъв случай...Заповядайте и успех в живота.

Разплатих се и бях доволен от стореното.

            Покрай камиона пробягаха познатите табели, въздъхнах облекчено, още няколко километра и съм в базата, в къщи. 

Трябваше да се сменият маслата на камиона, оставих го на механиците, предадох документи, таблет, тахо-шайби и съм свободен три дни.

В пералнята беше тъмно, колата на Гергана я нямаше, милата тя разпъната е между две жилища. Кутийките потропваха в джоба на шубата ми, а остава Гери да ги открие и моята изненада  изгърмя, ще ги скрия горе в постройките, а утре ще ги преместя  из хола. Направих го. Позвъних на звънец и мобилен, както обикновенно, после вечеря и отдаване на много любов и страст, все пак не сме били заедно 15 дни, не е малко за влюбени хора като нас. Успях да подхвърля.

- Да поканим фрау Вера  на обяд, какво ще кажеш

- С удоволствие и без това скоро не сме се събирали тримата.

Вдигахме наздравици, говорехме за предстоящето лято, дали ще ходим някъде или никъде. Издебнах момента, , взех кутийките

- Искам да ви кажа нещо уважаеми госпожи. Гергана, ще станеш ли моя жена, искаш ли да бъдем заедно едно семейство

Какво да приклякам, просто развързах панделката, отворих кутийката. Червеното камъче заблестя.

Тя погледна  мен, кутийката, фрау Вера

- Искам Петьо, с радост  приемам да бъда твоя жена, да бъда част от семейството ни

Хванах ръката й и надянах пръстенчето. Видях сълзички в очите й, тя плачеше този път от щастие.

Имам и още нещо, обърни се.. - и закопчах златното синджирче.

Фрау Вера възторжено плескаше с ръце и ни прегръщаше майчински, галеше лицата ни.

             Съобщихме новината и почерпихме и във фирмата, честито и благопожелания от всички. Даже жените от  трите семейни екипажа казаха '' Където трябва и можем  ние ще помагаме ''

Животът потръгна .Но с тази разлика може би, че бях по- внимателен зад волана и бързах да се прибера в къщи. Обаждах се винаги къде съм, кога ще се приберам, а тя милата шеговито  ми казваше '' Сега вече имам  две къщи, но с теб ми е най -хубаво и те чакам ''

следва..........