- А като се видим какво ще се реши?...
- Ще ти кажа: "Ето ме... истинска, такава, каквато искам да ме помниш"... и ще ти се ококоря, ще попитам: "Виждаш ли нещо в очите ми?... Загледа ли онова като трапчинка до бемчицата, дето изниква като се усмихна? Чувстваш ли,че ме познаваш от векове?..."
И когато ми кажеш в лицето: "Не, Мъниче,щастлив съм с това, което имам сега и не ми е нужно повече..", ще се приближа, ще прошепна тихо, сякаш със последни сили: "Прегърни ме силно... дори да те отблъсна, не ме пускай! "Когато се наситя на топлината ти... (след около 20-30 минути, ха..) ще се отдръпна. Ще отвърна: "Ще се прибера сега, ще се справя... голямо момиче съм вече", и ще поема сама нанякъде...
- Значи ще е нещо за теб, като да сложиш точката накрая? Така ли?...
- Не, да сложа край.
- Да сложиш начало... на останалото?
- Да разбера, дали все пак можеш да откриеш в мен това, което аз открих в теб.
- Мдам...
- Струва ти се глупаво?
- Не, напротив.
- Но сега си с нея?
- Да, с нея съм... ...