Ранна понеделнишка сутрин. В стаята се пронизваха тънки струйки студена светлина през пердетата. На пода имаше разхвърляни дрехи, подсказващи за състоялата се страстна нощ в апартамента. На масичката до леглото имаше пепелник пълен с фасове от "Мерилин" и "Малборо", а до него една малка останала угарка от джойнт. Ти лежеше със спусната коса, без капка грим, с малки гурлички на очите и впита в мен. В мен. Бяхме сгушени под чисто новите бели чаршафи от еко памук, които майка ми ни подари за годишнината предишния ден.
Цяла една година заедност, отдаденост любов. Наистина не ми се вярваше. Можех само да мечтая за подобен развой на събитията, но уви всичко беше идеално.
Онази сутрин се събудих точно в 6:53 часа. Точно в и 53. До 54 не можах да дочакам, всяка минута беше ценна. Както прочетох в една нашумяла наскоро стихосбирка: ставам по рано за да имам време да те обичам по-дълго. Оглеждах всяка една част от теб. От малките ти уши до носа, устните, брадичката, пръстите ти, рамената. Всичко ...