Ранна понеделнишка сутрин. В стаята се пронизваха тънки струйки студена светлина през пердетата. На пода имаше разхвърляни дрехи, подсказващи за състоялата се страстна нощ в апартамента. На масичката до леглото имаше пепелник пълен с фасове от "Мерилин" и "Малборо", а до него една малка останала угарка от джойнт. Ти лежеше със спусната коса, без капка грим, с малки гурлички на очите и впита в мен. В мен. Бяхме сгушени под чисто новите бели чаршафи от еко памук, които майка ми ни подари за годишнината предишния ден. 
Цяла една година заедност, отдаденост любов. Наистина не ми се вярваше. Можех само да мечтая за подобен развой на събитията, но уви всичко беше идеално. 
Онази сутрин се събудих точно в 6:53 часа. Точно в и 53. До 54 не можах да дочакам, всяка минута беше ценна. Както прочетох в една нашумяла наскоро стихосбирка: ставам по рано за да имам време да те обичам по-дълго. Оглеждах всяка една част от теб. От малките ти уши до носа, устните, брадичката, пръстите ти, рамената. Всичко в теб беше тъй близко и изкушаващо, но не смеех да те докосна за да не те събудя. И така дълго ти се любувах докато не започна лекичко да пърхаш в с мигли. Добро утро, измърка с усмивка, добро утро, казах и аз. После ме придърпа към себе си и заспахме отново заедно. 
Ранна понеделнишка сутрин. В стаята се пронизват тънки струйки студена светлина през пердетата. Навсякъде е бъркотия. Всичко е в прах. На масичката до леглото има пепелник пълен с всякакви фасове, а около него разпръсната пепел. Лежа в леглото, вкопчена в юргана, умирайки от студ.   Точно 8:34 часа е.  Закъснявам за лекции, не ми и пука. Взимам телефона и пиша СМС: "Снощи пак те сънувах.". Отговор не получавам. Заедност - също. Реалността е по-страшна от кошмар.  От цяла една година насам.