12.10.2016 г., 7:35

Кошмарно

804 0 0
1 мин за четене

 

Ранна понеделнишка сутрин. В стаята се пронизваха тънки струйки студена светлина през пердетата. На пода имаше разхвърляни дрехи, подсказващи за състоялата се страстна нощ в апартамента. На масичката до леглото имаше пепелник пълен с фасове от "Мерилин" и "Малборо", а до него една малка останала угарка от джойнт. Ти лежеше със спусната коса, без капка грим, с малки гурлички на очите и впита в мен. В мен. Бяхме сгушени под чисто новите бели чаршафи от еко памук, които майка ми ни подари за годишнината предишния ден. 
Цяла една година заедност, отдаденост любов. Наистина не ми се вярваше. Можех само да мечтая за подобен развой на събитията, но уви всичко беше идеално. 
Онази сутрин се събудих точно в 6:53 часа. Точно в и 53. До 54 не можах да дочакам, всяка минута беше ценна. Както прочетох в една нашумяла наскоро стихосбирка: ставам по рано за да имам време да те обичам по-дълго. Оглеждах всяка една част от теб. От малките ти уши до носа, устните, брадичката, пръстите ти, рамената. Всичко в теб беше тъй близко и изкушаващо, но не смеех да те докосна за да не те събудя. И така дълго ти се любувах докато не започна лекичко да пърхаш в с мигли. Добро утро, измърка с усмивка, добро утро, казах и аз. После ме придърпа към себе си и заспахме отново заедно. 
Ранна понеделнишка сутрин. В стаята се пронизват тънки струйки студена светлина през пердетата. Навсякъде е бъркотия. Всичко е в прах. На масичката до леглото има пепелник пълен с всякакви фасове, а около него разпръсната пепел. Лежа в леглото, вкопчена в юргана, умирайки от студ.   Точно 8:34 часа е.  Закъснявам за лекции, не ми и пука. Взимам телефона и пиша СМС: "Снощи пак те сънувах.". Отговор не получавам. Заедност - също. Реалността е по-страшна от кошмар.  От цяла една година насам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...