SARNE42 (Елена Димова)
57 488
18 мая 2007 г., 09:16

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 1 

  Проза
1590 0 5
1 мин за четене
                                                КОТЕШКИ ИСТОРИИ
                                                          ПЪРВАТА КОТКА
             Когато бяхме малки, спомням си, имахме един дебел, добродушен котарак. Обикновено, когато си лягахме да спим се сбивахме, ние децата, помежду си, кой да го гушне под юргана. Изглежда, че не е бил много кротък, защото един ден след сбиване с други котараци, той се прибра в къщи с едно ухо. След много години когато си спомнехме за него, казвахме оня котарак с едното ухо.
              Често ние хората коментираме, имат ли животните разсъдък, разум, душа. За да се отговори на тези въпроси, човек трябва да ги  познава добре, да е живял с тях или сред тях.
               Спомням си един случай, с този дебел котарак, с едно ухо. В някой съседски двор беше ял риба или по-точно рибешки кости. Една кост беше заседнала в гърлото му. Прибра се в къщи. Ние, децата, изтръпнахме и се чудихме как може да му се помогне. Котаракът мина покрай нас и отиде при майка ми. Имам чувството, че котаракът осъзнаваше, че децата не могат да му помогнат. Единствено можеше да му помогне добрата и търпелива жена. И той й се довери.
                Този котарак обикаляше всички къщи около нашата и обичаше да си взима мръвки от някоя ненаблюдавана тенджера на някоя отворена кухня. Изглежда, че това беше станало, защото по едно време котаракът изчезна. След време научихме, че бай Иван, бащата на Гецата, е обесил с тел котарака на едно дърво.        
                 Много ни беше жал, толкова много, че на бай Иван гледахме като на убиец и чакахме удобен момент да му го изкрещим в лицето.
-  -  -
Гецата - едно от децата в махалата, на нашите години, с което играехме.

© Елена Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Необикновенното е около нас. Само че трябва да четем между редовете. Питаш имат ли животните душа. А всъщност въпроса ти е имат ли хората такава....
    Радвам се че си харесала разказчетата ми. Благодаря и за оценката. А най вече благодаря за приветливото Добре дошъл!
  • Имаме куче и котка на село. Кучето като му кажеш "Не", не пипа, а котката често я заварвам на масата и ми иде да я удуша, но дори не се карам. Просто си създавам навика да не оставям нищо пред погледа й. Малко са си своенравнички котките.
  • Права си Мария. И аз съм много чувствителна на тази тема.
  • Благодаря ти Ангар, мислех, че някой ще каже, пък тази Елена, с какво ни занимава.
  • "Оставил тенджерата отворена, ами котката съвест няма ли!" - такава пословица имат руснаците.
    Не може за такова провинение да обесиш котка. В моето детство най-голямото провинение на котарак в махалата беше, ако се е научил да яде пилета. От това нямат отучване и такива трябваше да бъдат убивани.
Предложения
: ??:??