Къщата, в която живееше Ники, беше малка. С малко дворче. С много цветя. И едно голямо дърво, на което беше свила гнездо птица. Ники обичаше да гледа птицата. Знаеше как тя направи с клонки гнездото си. Как лежеше в гнездото, докато се излюпят птичетата, но най-много обичаше да гледа бижутата на майка си. Взимаше кутията и с часове можеше да се занимава с тях.
Един ден пак беше взела кутията с бижута и я изнесе вън на двора. Имаше плетена маса и столчета. Започна да нарежда обици и гривни, колиета. Много обичаше едни старинни обици и колие подарък на майка и от нейната майка. Как само блестяха на слънцето.
Звънна телефонът и тя хукна към къщата. Когато се върна, набързо прибра всичко в кутията.
Вечерта родителите ù щяха да излизат и майка ù отвори кутията - търсеше нещо, но не го намираше.
- Пипала ли си бижутата ми?- попита тя.
- Да. Отворих ги днес, но само за малко - отговори Ники - Нещо ли е станало?
- Станало е, че я няма едната обица. Ти си се кичила пак. Нали ти забраних? А може ...