Трепереше. Възбудата от преживяната емоционална буря караше мускулите ѝ да се свиват и отпускат в нервни спазми. По нежното чело бяха избили капчици влага, а едната страна на момичешкото лице несвойствено червенееше. Ако човек се вгледаше от по-близо - червеното петно придобиваше отпечатък на половин човешка длан с части от пръсти. Бистрите, светли очи затрептяваха от солените капки, които ги препълваха. После, изведнъж пресъхваха и помътняваха, сякаш пролетното слънце, което се оглеждаше в тях, беше закрито от сиви, дъждовни облаци. Начумерените искри на безсилието блуждаеха в още чистия детски поглед.
Зимата беше отстъпила мястото си на пролетта. Жужаха работливите пчелички. Лъчите играеха на криеница из клоните, накичени като сурвачки от раззеленилите се лъскави листенца. Дъхави и нежни цветовете се кипреха на престарялото, крайпътно дърво, раждащо всяка година едри, бели череши. Студеният сутрешен вятър се завърташе из клоните му, обрулваше по някое нежно листенце от плододайните з ...