21 мар. 2015 г., 19:37
1 мин за четене
Красиво момиче, запалило цигара. Стои пред вратата на ресторант. Минавам без да бързам покрай нея... да наистина е красива. Завъртя се и видях другата й ръка с телефон на ухото. Разбира се с телефон... виждали ли сте някога само момиче да не говори по телефона... аз не. Неволно чувам разговора, докато влизам в същото заведение – „ама аз го разбирам, но не мога да му отговарям”. Тогава това не означаваше нищо. Влязох, намерих си маса с изглед към телевизор. Седнах и се огледах, на предната маса беше седнала двойка, момичето с гръб. Но момчето беше... чичко, добре облечен с очила. Въпреки музиката чувах по някоя думичка, говореха на английски. След малко дойде пушачката и седна до приятелката си. Не участваше в разговора, само слушаше и гледаше. Сетих се за думите отвън, явно не знаеше английски. Приятелката й се обръщаше от време на време към нея, може би да й превежда, може би да се наговарят. Всеки път следваше кикотене. Ето, че и второто момиче стана, за да излезе да пуши. Казах ли, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация