Кап... кап... кап...
Леки капки дъжд се сипеха по листата на брезата. После се плъзваха по гладката им повърхност и падаха върху съцветията на розата. Обикаляха всяко едно от кървавочервените цветни листчета, попиваха силния аромат, докато накрая на накланяха натежалия цвят надолу и не се озоваваха във вадичката. А тя беше наистина чудна. Обиколила вече цялата градина, минала покрай всяко камъче, сега приютяваше при себе си нови и нови капчици свеж дъжд като продължаваше приключението си. Сега се насочваше към алеята с белите рози, където я чакаха и другите вади, готови да се слеят в едно.
И точно в този момент на устременост, вадичката срещна твърдата каменна повърхност на зида, разделящ цветните алеи. Дори и прекъснала приключението си, малката река беше доволна от себе си и от извървения път, от видяното. Постепенно вадичката се успокои и повърхността й стана кристално гладка.
Дъждът спря. Слънцето нежно се показа измежду тъмните облаци и озари с лъчите си градината. Трендафилите се ...