И тази вечер Господарят се прибра късно. Което не учуди кучето. Защото времето за него не се дели на ден и нощ, на светло и тъмно, камо ли на часове. Времето за него се състои от две части: с Господаря и без Господаря. Останалото е без значение…
Така че Господарят се прибра, както винаги, късно. Късно – по оценката на кучето. Дори излизането до входната врата – където Господарят взема някакви хартии от кутията на портата, е мъчение за кучето. Без Господаря… Мъгла в съзнанието, тормоз за нервите…
Тъй като светът – винаги с малка буква, не е никакъв свят без Господаря. И когато се прибере… Дори да среща кучето с ритник и сърдито изражение… Пак е щастие! Господарят е при него, при своя верен роб…
Господарят сяда на масата и вади неща за ядене от една съдина. Вкусни неща, ароматни неща, примамливи неща. Които привличат кучето, но… Но то седи до краката на Господаря, гледа към него с втренчен поглед, от който блика водопад от любов и вярност. И понякога всичко изригва като шадраван от щасти ...