Кучето на Господаря
И тази вечер Господарят се прибра късно. Което не учуди кучето. Защото времето за него не се дели на ден и нощ, на светло и тъмно, камо ли на часове. Времето за него се състои от две части: с Господаря и без Господаря. Останалото е без значение…
Така че Господарят се прибра, както винаги, късно. Късно – по оценката на кучето. Дори излизането до входната врата – където Господарят взема някакви хартии от кутията на портата, е мъчение за кучето. Без Господаря… Мъгла в съзнанието, тормоз за нервите…
Тъй като светът – винаги с малка буква, не е никакъв свят без Господаря. И когато се прибере… Дори да среща кучето с ритник и сърдито изражение… Пак е щастие! Господарят е при него, при своя верен роб…
Господарят сяда на масата и вади неща за ядене от една съдина. Вкусни неща, ароматни неща, примамливи неща. Които привличат кучето, но… Но то седи до краката на Господаря, гледа към него с втренчен поглед, от който блика водопад от любов и вярност. И понякога всичко изригва като шадраван от щастие, щом Господарят метне на верния си роб кост или дори парче мръвка…
Е, не винаги е така. Често Господарят се намръщва и сритва кучето. Заслужено, разбира се. То не знае защо, обаче нали Господарят знае? Той е горе, той вижда, той решава. И кучето няма право не да се сърди, ами дори да се пита това или онова.
То не се и пита. Господарят е всичко, кучето е част от света му и трябва да е щастливо от това.
И е щастливо.
Понякога Господарят си сипва някаква вода от специално шише. Вода с остър мирис, направо убиваща носовите клетки на кучето. И то знае – не помирисва черното ухание. Обаче, този мирис е отдавна част от Господаря и кучето е принудено да се примирява. Харесва или не – Господарят е всичко в света, така че кучето приема цялото му същество.
Облизва лицето на Господаря, радва се на присъствието му, скача от щастие, когато чува гласа му, кротко подвива опашка пред гнева му…
Не е важно дали го рита или храни. Той е Господарят. А кучето… А кучето си е кучето. И знае мястото си. Както и предназначението си в природата.
Да обича и служи на Господаря…
Каня - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
👌Превъзхождат ни в много неща.
-
Благодаря, Надя, Денице, Юри!
Още си малка, Денице, романтичка...
Все пак, ще ти цитирам една вечна мъдрост: колкото повече опознавам хората, толкова повече заобичвам животните. -
От над 30 години имам кучета, от 11 - котки. За мен те са равноправни членове на семейството. Обучавани, наказвани, но и обичани, лекувани, глезени. Обичат искрено и безусловно. А четено между редовете...Това не са кучета, а помияри - колкото повече ги ритат, толкова повече г....е лижат. Замисли ме, сенсей...
-
Чудесно описание на безрезервната и искрена любов на кучето към Господаря. Понеже съм имала кучета, намирам за абсолютна истина думите ти- но само в най-добрия им смисъл. Смятам, че всеки който има куче споделя чувствата му и, ако го посрита, после съжалява.
В никакъв случай не бих съпоставила отношението куче- човек и човек - куче с отношение човек-човек, депутати-бос и т.н.
Много ми хареса. -
Замислих се за моето куче, Георги! Ако наистина си мисли такива неща, ще трябва да си променя отношението към него. 😊 И не само към него! 😊
-
Благодаря, Ирина, Младене!
Идеята ми хрумна, когато видях на екрана как депутатите гледат боса си... -
Затова котки богини
Майтапа настрана. Все съм се питала защо кучетата не проявят малко характер. И за някои типове хора, също.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
