Кучето на Господаря
И тази вечер Господарят се прибра късно. Което не учуди кучето. Защото времето за него не се дели на ден и нощ, на светло и тъмно, камо ли на часове. Времето за него се състои от две части: с Господаря и без Господаря. Останалото е без значение…
Така че Господарят се прибра, както винаги, късно. Късно – по оценката на кучето. Дори излизането до входната врата – където Господарят взема някакви хартии от кутията на портата, е мъчение за кучето. Без Господаря… Мъгла в съзнанието, тормоз за нервите…
Тъй като светът – винаги с малка буква, не е никакъв свят без Господаря. И когато се прибере… Дори да среща кучето с ритник и сърдито изражение… Пак е щастие! Господарят е при него, при своя верен роб…
Господарят сяда на масата и вади неща за ядене от една съдина. Вкусни неща, ароматни неща, примамливи неща. Които привличат кучето, но… Но то седи до краката на Господаря, гледа към него с втренчен поглед, от който блика водопад от любов и вярност. И понякога всичко изригва като шадраван от щастие, щом Господарят метне на верния си роб кост или дори парче мръвка…
Е, не винаги е така. Често Господарят се намръщва и сритва кучето. Заслужено, разбира се. То не знае защо, обаче нали Господарят знае? Той е горе, той вижда, той решава. И кучето няма право не да се сърди, ами дори да се пита това или онова.
То не се и пита. Господарят е всичко, кучето е част от света му и трябва да е щастливо от това.
И е щастливо.
Понякога Господарят си сипва някаква вода от специално шише. Вода с остър мирис, направо убиваща носовите клетки на кучето. И то знае – не помирисва черното ухание. Обаче, този мирис е отдавна част от Господаря и кучето е принудено да се примирява. Харесва или не – Господарят е всичко в света, така че кучето приема цялото му същество.
Облизва лицето на Господаря, радва се на присъствието му, скача от щастие, когато чува гласа му, кротко подвива опашка пред гнева му…
Не е важно дали го рита или храни. Той е Господарят. А кучето… А кучето си е кучето. И знае мястото си. Както и предназначението си в природата.
Да обича и служи на Господаря…
Каня - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
