Стоях пред теб безмълвна, гледайки те със същите онези очи, които те караха да лазиш в краката ми. Истината обаче е, че колкото и да грабех от теб, отмъщавайки си, ти също успя да откраднеш една малка част от мен, често незабележима ако не се вгледаш внимателно - пламъка в очите ми. Сега погледът ми е празен. Може би очите ми щяха да са тъжни, влажни и очакващи ако душата ми не беше толкова скована. Взирах се в теб, предизвиквах те. Хайде, направи го, просто стреляй. Толкова ли е трудно!? Просто натисни спусъка, любими. Изборът е твой, но това би било единственото ми спасение. Виждам, че ръцете ти треперят, разрошваш косата си и тайно се питаш как стигнахме дотук. Нямаме време да се връщаме в миналото. Сега сме само аз и ти. Стисни здраво пистолета, прицели се право в сърцето ми и стреляй. Искам да почувствам топлата кръв, стичаща се по дрехите ми. Тогава може би ще те усетя близо до себе си, ще бъда отново в ръцете ти, докато ме прегръщаш. В тази смърт ще има нещо прекрасно, защото ще уловиш с устни последния ми дъх, ще усетиш последния пулс на сърцето ми с ръцете си и ще вдишаш едва доловимите нотки на парфюма ми. Впил устни в бездушното ми тяло ще се проклинаш и ще се задушаваш в спомените си. Стреляй, сърце мое! Заслужавам го! Нима продължаваш просто да стоиш и да се колебаеш? Не се вглеждай повече в тези очи, защото в тях не остана нищо, което да ти дам...

Тъмнина. Въздишка. Стон. Тишина. Спокойствие. Утеха.