Къщата на полето
1.
Христо караше колелото си по дългата и тясна пътечка, но той не осъзнаваше това. Не и до момента, в който не се събуди.
Над него грееше луната в празното, стотици километри поле. Пред очите му се намираше кръглата долчинка, към която водеше пътеката и където се намираше къщата на полето. Стоеше сама в средата на долчинката, заобиколена от голата пръст. Той постоя известно време, загледан в Къщата и подпрян на колелото си. За момент се обърна назад към градчето. Не помнеше кога бе дошъл до тук. Помнеше само как си бе легнал да спи с дрехите и как бе сънувал отново същия мистериозен сън, който сънуваше от няколко седмици насам. След това се беше събудил тук, възседнал колелото си и стоящ пред долчинката. Да, помисли си Христо, сънят най-сетне бе станал реалност. Като че ли го очакваше от самото начало и не бе предприел нищо. Не че имаше кой знае какво за предприемане. Кой би му повярвал, че всяка нощ сънува един и същи сън, свързан с тази къща. Беше споменавал нещо пр ...