КЪСМЕТ

  Слънцето клонеше към залез. Удължените сенки на прашните дървета полягаха в избуялата край пътя лайка. Цялата улица тънеше в тънкия мирис на билката. Две дългобради кози, изправени на задните си крака, подпираха дувара на Върбановия двор и с настървение прищипваха върховете на цъфналото бъзе. От долния край на улицата остро изсвирване проряза тишината. Козите тупнаха с копита на земята. Като се ослушаха те разбраха, че опасността е далече, вдигнаха глави и източиха дълги вратове към клонките на младата слива. Искаха да похрупнат от сочните листа, но това бяха сторили и предната вечер, та сега изплезените им езици ближеха само въздуха. Към тях се завтече да ги прогони мъж с брадва на рамо. На топора на брадвата се полюляваше мрежа с хлябове, а в ръката му тегнеше чанта пълна с гъби. Върбан натири козите към другия край на улицата, отвърна вяло на поздрава на двете съседки излезли да приберат животните и влезе в дома си.

   Като подпъхна ръце под престилката, Веса се приведе към изправената до нея жена и каза:

   - Блазе ù, како Надке, на Дона Пандурката. Голям късмет извади като взе Върбан за мъж. Никога не се връща от работа с празна чанта - все ще намери какво да сложи в нея; погледни го, начупил кочани царевица за варене; кофичка с къпини понесъл; дренки набрал. Петдесет буркана компоти от дренки направиха есенес. Живот си живее тази жена с него, казвам ти.

   - Като писано яйце я гледа - клати глава в съгласие стрина Надка.

   - Завчера букет от полски цветя ù поднесе. През ден, през два, цветя ù бере. Пък моят от деня на сватбата насам, цвете не ми е подарил. Как поне веднаж не се сети? А заедно работят с Върбан на сечището. Ето, от работа, Донкиният право в къщи се прибира. И хляб купил, гъби набрал - връща се и се захваща с шетнята. А моят хубостник след работа, право в кръчмата отива. Сякаш му е хвърлен пъпа там. И като си дойде, иска всичко да е ошътано, всичко да му е наред.

   - Дона ще изпържи от гъбите и готово, а аз има да се чудя какво да сложа в тенджерата. Сготвя боб, мръщи се, не обичал боб, подувал му се коремът. Яйца му изпържа: - Нали вчера ядохме яйца - вика. Все недоволен.

   - Ще изпържи Донка гъбите, казваш. Той Върбан ще ги изпържи, ма како Надке. Онзи ден ходих у тях да ù искам репено семе - беше ми обещала да ми даде - запасал оня ми ти мъж престилката и готви. Донето си лежи. Уморена била, моля ти се. Кръстът я болял. Става, хапва наготово и пак си ляга. Ей така да можех и аз у дома да я докарам, за такова нещо мечтая, за нейния животец, ама къде ти! Викам на Евлоги: - Виж хората как си гледат жените! - и му соча Върбан за пример. Обичат ги - казвам - не са като тебе. А той ме стрелка с гневен поглед и дума: - Ти да мълчиш. И ми сочи с ръка кухнята. Подвивам опашка и тръгвам натам, накъдето ми сочи ръката, защото познавам добре силата ù.

    - Абе всичко е до късмета, Веске. Не си само ти тъй. И у дома е същото.

   - Я да вървя да шетам, че сега ще се върне моят и ще мърмори, че още не съм сколасала.

   И недонаприказвала се, Веса забърза към двора, откъдето се носеше квиченето на нетърпеливото гладно прасе. Стопли вода на огъня и му забърка. После хвърли на кокошките и на гъските зърно, събра яйцата от полозите. Докато наливаше вода в кокошото корито, пътната врата изскърца. Влезе Евлоги. "Слава богу, тази вечер не се е отбил в кръчмата. Доволна съм и на това - помисли си стопанката. - То аз хорския късмет го нямам, не мога да мечтая за букет и благи думи. Това са моите радости: да не се върне пиян късно след работа и да не се сърди, че яденето не му харесва, че не е топло. По колко пъти го слагам на котлона това ядене, докато му дойде редът."

   - Весо. Весо, ма. Тук ли си?

   - Тук съм, тук.

   - Къде, по дяволите, си се запиляла?

   - В двора съм, бре. Храня животните.

   - Като се грижиш за животните, за мен помисли ли? Има ли топла вода да се измия?

   - Ей сегичка ще ти стопля, само да си изплакна ръцете.

   Разбърза се Веса, извади вода от кладенеца, включи бързовара, изнесе легена, кърпата, сапуна. Докато му поливаше, Евлоги пръхтеше шумно и пръскаше навред около себе си вода, намокри роклята ù. Тя му подаде кърпата да се избърше и влезе да се преоблече.

   - Купи ли хляб? - застигнаха я думите му.

   - Не съм.

   - Ето ти пари, иди купи. Купи и малко салам, сирене, каквото има, та да ми сложиш за утре в торбата.

   Той взе новия вестник и седна на терасата да чете новините, а тя грабна чантата и хукна да пазарува. Мъжът се държеше с нея така, сякаш тя не бе работила цял ден в канцеларията, ами е стояла със скръстени ръце. Ала кажеше ли му нещо, той отвръщаше:

   - Хайде, хайде, знам я аз вашата работа. Нали сте на сянка, на сухо - почивчици, кафенца, приказчици. Не е като да въртиш брадвата в гората. 

   Веса помнеше този готов отговор, беше го чувала многократно, затова не отваряше дума за това, че на нея главата ù бучеше от цифри, че психическата умора изисква повече време за възстановяване от физическата. А какво изпита, когато излезе вън и видя на пейката Дона да чете вестник, а от двора ù дочу да долита гласа на Върбан, който мамеше кокошките, само тя си знаеше.

   "Бре, как на някои хора им върви!? Как успяват тъй да си подредят живота?" - питаше се мрачно. И бързаше да не затворят магазина - тогава бурята в къщи щеше да е неизбежна.

   Като се върна, Евлоги я посрещна още от вратата с въпрос:

   - Какво ще ядем? Какво си сготвила? Умирам от глад.

   - Ще изпържа яйчица…

   - Пак ли яйчица? - прекъсна я той. Нали вчера ядохме. Абе, ти освен яйца, друго можеш ли да приготвяш?

   - Ами няма друго. Тази вечер ще са със сирене - купих повече.

   Хранеха се мълчаливо. Котаракът мъркаше и се умилкваше в краката им, очакващ своя дял от вечерята. Домакинята не можа да го изтърпи, натопи му къшей хляб в мазнината и го примами. Той не искаше да яде хляб, миришеше му на салам. Тя го нахока и го изгони навън.

   - Ето, дори и на котарака са му омръзнали яйцата и не иска да яде.

   Не отвърна нищо, за да не се скарат.

   - Има ли нещо за десерт?

   - Няма.

   - Ха така. Вечеря без десерт е като пиене без мезе. Защо не свари поне един ошав от комбалки?

   - Ами че да беше набрал. Не съм подгъвала крак, откакто съм си дошла.

   Евлоги махна пренебрежително с ръка и отиде в другата стая. Пусна телевизора, а Веса се захвана с миенето на чиниите и се мъчеше да си представи какво ли прави сега Донка. "Навярно гледа телевизия, а Върбан ù прислугва в леглото, носи ù на поднос чинията с току-що изпържените от него манатарки. Само ще стане после да си измие чинията. Пък може той и чинията ù да мие. Щом като готви, сигурно и чиниите мие. Блазе ти, Донке, блазе ти на късмета!"

   Като си свърши работата в кухнята и влезе в другата стая, Евлоги вече похъркваше, изпружил тежкото си тяло в цялото легло. Вдигна го да си легне. Докато измие краката си със стоплена на слънце вода и се върне, мъжът ù отново беше заспал. Тя изгаси телевизора и легна при него. Слушаше равномерното му хъркане. То я дразнеше, пречеше ù да заспи. Отново се опита да си представи как Донка блажено се е изтегнала в белите чаршафи, как до главата ù ухаят подарените тази вечер цветя от Върбан, как той я гали с мазолестата си длан по гладката бяла кожа, как я притиска силно в обятията си, а тя зажумяла от удоволствие, как примира в ръцете му. Сърцето ù се сви от болка при представата на тази нощна картина. А Евлоги най-невъзмутимо продължаваше да хърка. Веса се надвеси над него. Погали го нежно по бузата. Искаше да го целуне, но той изсумтя, завъртя се тежко в леглото и обърнал се на другата страна, подхвана отново хъркането, само че този път с една октава по-ниско. Веса примирено отпусна глава на възглавницата. Идеше ù да го дръпне за косата, да го събуди, да се нахвърли отгоре му с юмруци и да удря, да удря, да удря. Дори отметна завивката и седна в леглото, но си спомни силата на ръцете му и благоразумно легна отново, като промърмори на глас:

   - Абе, късмет. От късмета си не можеш да избягаш.

   На другата вечер, като се прибираха от покупки, Евлоги и Веса разбраха, че в къщата на Дона се е случило някакво голямо нещастие, защото гласът ù огласяше околността с отчаяния ù рев. Оказа се, че беше починал Върбан. Смръзна се кръвта в жилите им, като чуха печалната новина.

   - Че как така? До преди час работихме заедно на сечището. Какво е станало!?

   Като се връщал, спрял до една круша да набере плодове, паднал и се пребил. Горският го намерил проснат на тревата под крушата, като минавал оттам с джипката. Бил вече издъхнал - обясни им един от съседите.

   - Гледай ти, каква участ - клатеше тъжно глава Веса.

   Отидоха да изкажат съболезнования на нещастната си съседка и да предложат помощта си. Запалиха му по една свещичка, казаха по някоя утешителна дума и се прибраха.

   Разстроени от случилото се, така и не вечеряха. Легнаха си. Изморен от тежкия ден в сечището, изцедил силите си, Евлоги веднага заспа. А Веса се въртеше неспокойно в леглото, чуваше пристъпите на отчаяния плач на Дона и си мислеше: "Вярно е, че цвете не ми е поднасял, че се напива и понякога налита на бой, че се отнася към мен почти като слугиня, но съм благодарна, Господи, че е жив, че си имам другар в живота. Какво щях да правя иначе?"

   И като склони глава на рамото на спящия, притисна се в него и укротена заспа.