Във вторник вечерта се запътих към един квартален бар, за който ми бяха казали, че е нелош. “Нелош” в този град означава отвратителен, но ми се пиеше бира, а не ми се пиеше сам. А и честно казано, не ми се водеха разговори. Пиеше ми се бира в компанията на хора, без да трябва да разговарям с тях. Така че реших да опитам бара.
На отиване към заведението преброих три коли Мицубиши, които минаха по улицата. Това донякъде ме учуди, и ме накара да реша, че ще имам добър късмет тази вечер. Винаги, когато видя кола с марката Мицубиши, си казвам, че ще ми върви. Това, разбира се няма никакъв смисъл - дали ще му върви на човек ако види определена марка кола или не, но самото самоубеждение ме кара да се радвам и да ми се повдига настроението. Наистина - отвреме-навреме ми върви, а когато пък не ми върви – е, какво от това.
Като минавах покрай един квартален магазин си купих билет за лотарията - можеше пък да спечеля, все пак три Мицубишита подред бях видял.
Когато излязох от магазина беше започн ...