12 мин за четене
Във вторник вечерта се запътих към един квартален бар, за който ми бяха казали, че е нелош. “Нелош” в този град означава отвратителен, но ми се пиеше бира, а не ми се пиеше сам. А и честно казано, не ми се водеха разговори. Пиеше ми се бира в компанията на хора, без да трябва да разговарям с тях. Така че реших да опитам бара.
На отиване към заведението преброих три коли Мицубиши, които минаха по улицата. Това донякъде ме учуди, и ме накара да реша, че ще имам добър късмет тази вечер. Винаги, когато видя кола с марката Мицубиши, си казвам, че ще ми върви. Това, разбира се няма никакъв смисъл - дали ще му върви на човек ако види определена марка кола или не, но самото самоубеждение ме кара да се радвам и да ми се повдига настроението. Наистина - отвреме-навреме ми върви, а когато пък не ми върви – е, какво от това.
Като минавах покрай един квартален магазин си купих билет за лотарията - можеше пък да спечеля, все пак три Мицубишита подред бях видял.
Когато излязох от магазина беше започн ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация