Късна среща
„Когато има толкова случайности, търси закономерност...”
Цяла нощ снегът валя и затрупа пътя. Слънцето едва проникваше иззад облаците. Беше съвсем рано, когато той отвори очи, чу равномерното дишане до себе си и се усмихна... Снощи до късно се вслушваше дървата в камината как пукат и огънят хвърля отблясъци в стаята.
Измъкна полека ръка изпод косите й, за да не я събуди, нежно я целуна и излезе с тихи стъпки от стаята. Бяха наели бунгало в планината за няколко дни. Хем да обиколят по пътеките, хем да бъдат сами. Тези дни като че ли ги чакаха с години. Искаше да направи закуска и да я поглези, защото тя беше най-хубавото нещо, което той получаваше в есента на своя живот.
Обичаха планината, стръмните й върхове. Пътищата им странно се преплитаха вече няколко пъти. Странна случка ги срещна преди много години. Тя беше все още момиче...
Група туристи се събираше пред заслона в подножието, правеха приготовления да атакуват върха. Слънцето изгряваше, върхът блестеше на първите му л ...