Лечителката 3

                Сепнах се изведнъж. Омотан като какавида в полиетилен и одеалата, едва примърдвах.

Врътнах глава.. На фотьойла, свита на кълбо и завита с одеалце придрямваше Тонито. На нощното шкафче бяла хавлийка сгъната на широко, порцеланова чаша за чай.

- Тони, Тонии - прошепнах тихичко за да не я стресна - Тони, събудих се.

Тя се разшава, скочи  макар и още сънена

- Петьо, добре ли си момчето ми, задрямала съм...А ти бълнуваше нещо, челото ти беше изпотено ...

Дай да видя какво сме направили - свенливо говореше тя

Започна да ме разопакова. Издърпа белия полиетилен, пипна чаршафи, завивки.

- Охо, мокри са, изпотил си се здравата. Има топла вода, сваляй мокрите дрехи, напари се хубаво, аз ще сменя чаршафи, калъфка...Купила съм ти вълнени боксерки и потник, сложи  фланелата с дълъг ръкав, друга фланела, два чифта чорапи и спортен екип , всичко е на стола пред банята, хавлията и малка кърпа са там - даваше наставления тя, като на някое малко момченце.

Посуетих се така легнал, не смеях да я погледна.

- Какво, не се притеснявай, щом е в ерекция значи сме успяли с настинката,... хайде ставай и бегом към банята.

Избръснах се, напарих се, облякох чисти дрехи и добих отново здрав вид.

- Тони, готов съм - рапортувах

- И аз, сервирано е в хола, чакам те - отговори тя

Еха, масата подредена, от всичко по много. Две чашки и шишето ракия в средата, кана портокалов сок и две големи чаши.

- Витамините са от твоите дървета,  сок от два портокала и един лимон. Наздраве, настинката трябва да се дезинфекцира - смееше се тя

Усещах ракията да се стича надолу  към корема, стана ми топличко и приятно. Замигахме отново  заради появилите се сълзички от силата й. То като има много на масата и всичко вкусно приготвено, не знаеш кое да предпочетеш.

- А дали на хубавото ястие, няма да подхожда и червено вино - засмях се - Имам скрит резерв, или е противопоказно

- Няма такива работи - смееше се и тя - Нали видях, че си оздравял.

Червеното вино искреше в чашите ни, червенината му се пренесе и по лицата ни.

- Тони, мога ли... искам  да те целуна, ей така за грижите ти към мен, и ... и - запецнах и не можах да довърша.

Устните ни потръпваха едни в други, жадни за ласки.

Седеше в скута ми, галеше лицето, косата ми, гледаше ме с изкрящи очи.

Целувах я по бузките, по шийката, поразкопчах ципа на горнището и устните ми усетиха нежно, ухаещо  на свежест женска гръд. Ръката ми се провря между краката й, погалих ги през анцуга. Почувствах как потръпват и лекичко направиха място на ръката ми.

Погалих под хълмчето, инстинктивно краката й се свиха... Сгреших ли.

Подадох й чашата  с вино, взех моята.

- Наздраве Тони, лечителко моя...

- Наздраве Петьо - промълви тя - Радвам се, че успях.

Глътките червено вино ни подействаха като катализатор, а дебелите ни зимни дрехи обратно. Едва се напипвахме под тях, макар да се усещаше какво крият.

- Тони, искаш ли...

- Искам Петьо, леглото е заслано с чисти чаршафи и одеала...да вървим - шепнеше гальовно.

- Не, аз ще те нося

Повдигнах я, обгърна нежно врата ми, подкрепи с целувки начинанието ни.

             И започна голямото разсъбличане в спалнята. Гърдите й бяха топлички и с настръхнали връхчета, нежно ме боцкаха по лицето и устните. Останаха бълнените ни боксери. Крадешком погледнах нейните, впити и очертаващи бедрата й, с комуфлажно очертание на бикини в червен цвят на фона на белотата им.

Нежно  погалих  пъпчето й и с два пръста направих място в ластика, запрятах ги надолу, полукълбата й се оголиха. Тя  се поразмърда, боксеро-бикините тръгнаха отново надолу, измуших единия крак, после другия, оставаш да ги развея като бяло знаме, предадоха се, плених ги...

А ръчичките й нежно го галеха, пръстчетата й играеха по него, после като катеричка с орехи.

Бяхме онемели...

Допира до постелята ни накара сладострастно да потръпнем, но скоро горещината в нас забушува неуправляемо. Нежните, топли и тръпнещи пръстчета се забиваха в гърба ми.

Не охках,  беше ми приятно.

Поразмачка гърдите ми, разбрах жестовия й намек, обърнах се по гръб и се оставих в ръцете й. Тя умело управляваше всичко. Поразмърдваше се, замираше, после отново бясно препускаше, замираше, шепнеше в ухото ми...

Женска интуиция. Замря така в очакваше и след миг-два топлината ми преля в нея.

Очите й ме гледаха в захлас, все едно за пръв път ме виждат.

Приятно бе  да усещам цялото й тяло да пулсира върху ми...

На челото  й 2-3 кичурчета коса бяха залепнали изпотени. Езиците ни си бяха на местата, но нями, телата ни говореха вместо тях, потръпвайки уморено.

И никой не бързаше да бяга от топлите завивки. Придърпах я към себе си, затиснах края на одеалото под нея, същото и при мен.

Има такива пашкули, с две какавиди вътре, ние бяхме от този вид...

             Разбудих се сутринта. До мен Тонито полегнала на ръката ми, прехвърлила крак върху ми, ръка по плещите '' Това тук е вече мое '' казваше  жеста й.

Миличката ми тя, колко е по-различна, но не винаги избираш правилния човек. Дима, колко емоции потроших по нея.

Тони се поразмърда, о, няма да си мисля за други жени, имам си Тонито.

- Петьо, добре ли си - тихичко ме попита тя

- Да Тони, като пречистен съм - отговорих

- Личи си- хихикащо констатира тя - Искаш ли...

- Искам, каквото ти искаш

И  се нахвърлихме като зажаднели жътвари на глътка вода...

               А новото утро дойде слънчево и обещаваше приятен ден.

- Знаеш ли, днес сме на работа - констатира Тони - Мога ли да оставя нещата си тук и да ги прибера по-късно.

- Може - засмях се - Знаеш кода на пътната врата, ето ти ключ от къщата, искам да идваш винаги тук

- Наистина ли Петьо,... така се радвам

 И се  заредиха хубави слънчеви февруарски дни. Когато се прибера по рано от работа, приготвях вечеря, разказвахме си като деца какво е било в училище, пардон  на работа.

Получих СМС '' Утре ще се чакаме в 10 часа на нашия плаж. Варвара''.

Погледнах Тони, усмихнах се подкупващо и прочетох съобщението.

Тя свъси малко вежди, но нищо не каза. За това пък аз...

- Утре в 10 часа моржовете-тюлени, ще се събираме на плажа на Китрино лиманаки...Заповядай, присъствието ти е задължително.

Върнах отговор ''Идваме двамата.Петро''

              Заливчето Китрино лиманаки, беше приятно място, но според разни едновремешни предания не се ползваше с популярност. Тихо и спокойно море, жълт  ситен  пясък, даже и зиме приятно за моржуване. Събирахме се все такива, откачалки бих казал, даже и семейни, които искахме да сме калени от природата.

Тони само ме изгледа подозрително, но нищо не попита.

Варвара и няколко момичета в бански ни посрещнаха с дежурните прегръдки, целувки по бузите и потупвания по дупетата.

- Къде е мъжката част - през смях попитах - А  децата

- Отидоха за топло кафе, сувлаки и коняк - информира ни Дора

- А това е ...- любопитства Варвара

- Това ли,... ами нали все ми правихте забележка, че нямам приятелка, ето я. Тони, това са женските моржове, а мъжките и децата били на покупки.

Последва повторно здрависване, прегръдки.

- Всъщност си много симпатична - реагира веднага Варвара - Нямаш алергия от студената вода , нали. Събличай се по бански, няма страшо.

И жените я наобиколиха, даваха някакви съвети, показваха мазила,... останах сам като в свободен изолатор, почесвах се където не ме сърби.

Дойдоха мъжете и  децата с покупките, стана шумно и весело, сърбахме топлото кафе, примлясквахме със сувлакито.Погледнах скришом към Тони, всяко нейно притеснение и неудобство бе история. Влизаха с жените във все още студеното море, притичваха към нас мъжете да ги увием в плажните хавлии, пийваха по глътка коняк.

- Всъщност е много хубава и земна жена Петро, за толкова кратко време си допаднахме всички - взе думата Варвара - Издържа, ще я направим морж и си хванете момченце морж.

Последва задружен смях и ръкопляскания.

                А времето като всяко време препускаше  напред, улисани в работа или в приятните уикенди сред ''моржовете'' и децата им, не го усещахме осезателно.

- Петьо, Варвара позна,... бременна съм с момченце - съобщи радостната новина Тони.

- Тони, ти си чудесна,... ще ставаме родители. Спомняш ли си едно параклисче преди Китрино лиманаки, ще се венчаем там.Имаме си щастлив повод, имаме си нас,.. а  имаме си  и ''моржовете''.

- Да Петьо, ще зарадваме така всички.

                 И един хубав ден, проплака синът ни...

...............................край.................