Колелото на 4-ти километър.Час пик. Гуми свистят, фарове блестят, клаксони увеличават и без друго страхотния хаос. И за да е пълна картината над главите им с далеч над стоте се лее потока на Цариградско. Колелото на 4-ти километър. Най-абсурдното пътно съоръжение в  София. Всеки път, когато седна на пейката, за да чакам автобуса за крайградската ми къща (за връх на всичко там има и четири автобусни спирки), та щом седна и вперя поглед в хаоса пред, мен се опитвам да преброя от колко места се влива и в колко посоки се излива този метален въртоп. Познавам шофьори, които никога не преминават от там доброволно. Ако пък нещо все пак успее да ги принуди, тогава те създават ужасни ситуации с 20-километровата си скорост, задръствайки трилентовия непрекъснато въртящ се кръг.

   Чакането почна да ми омръзва. В този момент от срещуположния край на колелото се зададе мотоциклет. Как го видях ли? Не го видях. Аз първо го чух. Досадни са тези мотоциклетисти. Правят там нещо, на ауспуха май беше, и моторът лети с такъв грохот, че въздухът се  разтреперва, а ушите на минувачите после дълго, дълго усещат вибрациите на тъпанчетата си. Та чух аз мотора. За няколко секунди вече беше преминал край две отклонения и една автобусна спирка и когато да пресече пътя на тези, които поемат към изходящо отклонение, нашият човек извърши една глупост. Точно се беше изравнил с една кола. Спортна кола. С открит гюрук. Не разбирам много от коли, но тази беше толкова лъскава, толкова елегантна, че няма начин да не си кажеш: ”висока класа”. Установявам това и без да искам  поглеждам кой шофира. Аз, че съм жена, заковах поглед в шофьора. Грешка. В шофьорката. Дали има такава дума? Може и да няма, но този звяр го караше жена. Красива жена. Страшна жена. Лъвица. Друго определение просто не ми дойде на ум  в момента. Кара си нашият човек в своето платно, успоредно на  спортния звяр, на завоя толкова се накланя, че коляното му почти опира в земята. И ето я грешката. За миг погледна в дясно. А там Лъвицата, Развяла буйна, златна грива, нещо розово около раменете ù, но така разголено, че да разкрие разкошни заоблени форми, лявата ръка грациозно обвила волана, а дясната… кой ти гледа дясната. Мотоциклетистът видимо се разконцентрира, а колело значи кръг, окръжност и шофьорите са длъжни да спазват точно движението по окръжност. Да ама не, както казваше на времето един известен журналист. Отклони си погледа мотоциклетиста и нали е мъж, рече да не изпусне да погледа красота на аванта. И стана тя една... не е за разправяне. Моторът изкриви траекторията си и нахлу в територията на колата, при което мотоциклетиста със все мотора се озоваха на земята  в платното по което летеше въпросната кола с красавицата на волана. Слава богу, че  той се движеше по-бързо, та успя да я засече на разстояние достатъчно, за да може красавицата да овладее своя звяр. Колата закова  на милиметри. Боже каква реакция. Около мен хората  на спирката ахнаха, някои охнаха, но всички здраво се изплашихме – със закъснение. А пред нас се проведе диалог - яростен и май не съвсем възпитан.

- Човече, ти си  луд. - вероятно токът беше пострадал от скока върху педала на спирачката, защото момичето се наведе, събу обувката си, взе я в ръце и я поднесе към очите се.

   - Аз ли, ма кукло, не видя ли, че идвам?

   - Кой ти е дал книжката, смотаняк такъв - момичето леко усили глас. Хем виновен, хем устат.

В това време смотанякът събираше разпилени по платното чаркове.

   - За какво говориш, ма гъско? - и мъжкарят тръгна заканително към колата.

   - Ей, я по-леко!

Наоколо профучаваха коли. Никой не спираше. Щом няма проснат на асфалта човек, защо да си губят времето. Само с клаксони ги предупреждаваха, че пречат на потока.

   - По-леко ли? Гъска язовирска. - с тези думи мотоциклетистът отместваше падналия мотор, за да освободи платното. Огледа драскотината по бронята.

   - Виж какво е станало с бронята, ма. - вече треперещ от яд, младият мъж, а той беше не само млад, но и много хубав, се наведе, взе някакъв чарк, вероятно също паднал от злощастния мотоциклет и съвсем неочаквано за мен и за всички, които го наблюдавахме с яростен глас изплю клетва – черна, грозна яростна бабешка клетва:

   - Да пукнеш гума дано!  ТИР да те засече! - Мъжът беше разярен, а ние се смеехме. За най-голямо наше учудване, от дамската страна последва още по-абсурден отговор:

   - Абе, я си... майката! Освобождавай пътя, че бързам! Копеле мръсно. Като не можеш да караш, не ти е тук мястото.

Замрях. Зяпнах и застинах. Как се побраха точно тези думи в устата на тази жена. Красива жена. Истинска жена.

   -Здравей, Лилит! Май твоето време настъпва.