31 авг. 2007 г., 18:11

Любов 

  Проза
790 0 0
1 мин за четене

Приказни и бързи, дните ни минават без да усетим колко са много. Преливат се, сепват се и пак продължават напред, а ние крачим бодро в нашата любов, готови да прегърнем слънцето, поглъщайки скрити усмивки и тайно нашепнати думи за обич. Прехласнати в мечти, удушили тъгата, се смеем на отчаяна болка, прескачаме неволите, изтриваме сълзите си и сме пак заедно в горещите летни дни. Слушаме незнайни мелодии, които напомнят нашата страст, прегръщаме се силно, сякаш за последно, а поредната ни среща е само след час. Забравили сме спомени за добро и зло, живеем днес, тук и сега, само за себе си, за очите си. Целувка в дъжда и утеха в празна нощ. Отминаха дните на тайните – време е за смели думи, пълни с безкрайна емоция, а Ти, Ти си толкова близък, че си чак далечен, облечен в красотата си, в нежността на влюбената душа, отнел ми оковите, подарил ми криле. Лека въздишка и тих летен вятър, развяващ лъчите между нас, подаряващ ни ласки нетрайни, но пълни с истини нови. Изричам Обичам те, пълно с маргаритки, а пеперуди пърхат в теб, напомнящи първите срещи на тъмните пейки , които запечатаха диханието на истинско чувство, на зараждащия се живот в малките ни души. И весело усмихнати с теб, продължаваме към големите пътища, през малките пътечки. Усещаме себе си, прегръщаме любовта си и се пренасяме отново в нашата приказка, която никога няма край, а е пълна с толкова красота.

© Елена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??