31.08.2007 г., 18:11

Любов

1K 0 0
1 мин за четене

Приказни и бързи, дните ни минават без да усетим колко са много. Преливат се, сепват се и пак продължават напред, а ние крачим бодро в нашата любов, готови да прегърнем слънцето, поглъщайки скрити усмивки и тайно нашепнати думи за обич. Прехласнати в мечти, удушили тъгата, се смеем на отчаяна болка, прескачаме неволите, изтриваме сълзите си и сме пак заедно в горещите летни дни. Слушаме незнайни мелодии, които напомнят нашата страст, прегръщаме се силно, сякаш за последно, а поредната ни среща е само след час. Забравили сме спомени за добро и зло, живеем днес, тук и сега, само за себе си, за очите си. Целувка в дъжда и утеха в празна нощ. Отминаха дните на тайните – време е за смели думи, пълни с безкрайна емоция, а Ти, Ти си толкова близък, че си чак далечен, облечен в красотата си, в нежността на влюбената душа, отнел ми оковите, подарил ми криле. Лека въздишка и тих летен вятър, развяващ лъчите между нас, подаряващ ни ласки нетрайни, но пълни с истини нови. Изричам Обичам те, пълно с маргаритки, а пеперуди пърхат в теб, напомнящи първите срещи на тъмните пейки , които запечатаха диханието на истинско чувство, на зараждащия се живот в малките ни души. И весело усмихнати с теб, продължаваме към големите пътища, през малките пътечки. Усещаме себе си, прегръщаме любовта си и се пренасяме отново в нашата приказка, която никога няма край, а е пълна с толкова красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...