Остаря Панчо - стария вълкодав, дето толкова много години вярно беше служил на овчаря Радоя, ревностно му пазеше стадото и редовно водеше битки със Сивия -водача на вълчата глутница, взе да си поспива и да не бяга така чевръсто, както на млади години а и на фона на европейските изисквания за развитие на животновъдството някак си изглеждаше неадекватен като папуас, попаднал в центъра на модерен метрополитен.

Стопанина му, овчаря Радоя, който се опитваше да върви в крак с модерните европейските тенденции много не се замисли ами реши да подходи радикално към въпроса в стил ислямски фундаменталист убеждава политическия си противник с неполитически аргументи и колкото и да не  му се даваха парите закупи едно куче-медалист, чиято порода беше официално одобрена от европейското киноложко дружество, куче в чието препоръки пишеше, че може да се справи ефективно не само със Сивия ами и с цялата му глутница от неидентифицирани балкански вълци чиято кръвна линия се губеше през вековете. Радостен, занесе Радой своя нов помощник край своята балканска кошара, над която се вееше европейското знаме със сините звезди на EU и незабавно изхвърли от колибата своя бивш пазач, дето толкова години му беше верен страж, като на мястото на старата колиба монтира специална нова такава, а най-отпред застана европейски медалист, заел страховита поза в стил Cave Canem.

И  всичко беше наред, докато се мръкна, "звезди обсипаха свода небесен" и от близкия дол изпълзя Сивия и не повярва на очите си, когато видя своя стар противник да лежи на голата земя, а по средата на егрека грееше нова синя кучешка колибка, на която някой беше написал на английски „Closed-working time from 9.00 till 18.00".

Е, дотолкова и Сивия разбираше от европейски директиви, касаещи работното време на персонала, но първоначално се втрещи, защото му беше малко трудно да допусне, че на тази възраст овчаря Станоя може напълно да се видиоти, но новата ситуация го накара да изскимти от ентусиазъм - и той бързо се захвана за работа, докато Панчо, който също явно вече работеше в съответствие с европейските директиви  не направи никакъв опит да го спре или да излае  и така докато последния изнесе на гръб през кошарата всичките овце и накрая стигна и до овена.  

На сутринта  мрака се проясни, стария ветеран Панчо пъргаво прескочи оградата на егрека  и изчезна (то вече нямаше защо и да стои),  а Радоя  бавно се пробуди, защото в небивалия си трудов ентусиазъм, Сивия май че беше прибрал и петела и не повярва на очите си.

На прага на кошарата стояха само той и скъпо платения му европейски страж без овце и без овен - след минута размисъл, за да се съвземе от шока, Радоя започна гневно нещо да си мърмори под носа като  често споменаваше  „майката на Европата", след което по най-неевропейски начин върза един камък за шията на европейския си партньор и го повлече към най-близкия воденичен яз.