Агония… все гледаш да я избегнеш, но в краен случай тя те достига и разбираш, че си тичал напразно…

Бръшлян – оплита се около врата ти и бавно се пристяга. Дали ще те удуши зависи от теб…

Въздух… точно толкова необходим и ценен, а го осъзнаваш едва когато не можеш да дишаш…

Гъделичка те до припадък…

Дърво – в един или друг момент осъзнаваш, че си точно това! Тъкмо се разлистиш и някой ти ореже клоните.

Епидемия – ама точно като такава. Идва, поваля те за кратко на легло и си отива сякаш нищо не е станало.

Жажда, но не каква да е… Тази е неутолима, искаш още и още. И никога не ти стига… Баси алчното създание дето си…

Захарният памук, гледаш го на пръв поглед огромен, розов и сладък, а като го докоснеш, се мечка… Не прилича на нищо и накрая ти се гади от захарта.

Игла, мъничка. На пръв поглед безобидна, обаче боде много жестоко…

Йод… уж лекува, ама като махнеш марлята и остава жълто петно… Иди го махни де…

Копие… все за подобни неща ти говори. А бе що не вземе по-добре да те намушка с някое?

Лотария – я спечелиш, я не. И ако печелиш, винаги е от малките награди… К’во ти пука, нали си спечелил?

Медальон… носиш го постоянно, защото… не знаеш защо.

Нокти… драскат те, ама ти си кораво копеле, мълчиш и си правиш пас. Да не би да хванеш да засегнеш някой, че тогава става лошо.

Опиум – лягаш и заспиваш – завинаги (иска ти се, ама няма).

Призраци – едни вярват в тях, други не. И в крайна сметка има ли ги?

Рана… ама от сърдечна операция. Ако имаш късмет, се оправяш и живееш, но винаги остава грозен белег… там…

Снимки, не много, но достатъчно, колкото да те разстроят…

Тартюф… бая комедия. То и животът е комедия, но хората май не я разбират. Защо? Толкова е… драматична и забавна =)

Урна, в нея ще събират прахта ти… ако след края изобщо остане такава!

Фенерче, но на батерии. Винаги, когато ти потрябва, батериите са свършили и не можеш да намериш други…

Хептен започна да се объркваш, ама няма страшно, с всеки е така…

Цапва те точно там, където не трябва… Ама един бой ще ти се отрази добре!

Часовник – все бързаш и все закъсняваш… Е, цял живот ли ще тичаме нагоре-надолу? Я позабави малко темпото да не се преумориш…

Шапка, дето те пази от слънцето… Така те пази, че забравяш колко е красиво небето.

Щитът, който нямаш. Всички го искаме и търсим, но никой до сега не е успял да го намери… Моли се на Бога, в който не вярваш…

Ъгъла на улицата… уж знаеш какво има зад него – да, ама не!

Ютия – гладиш, гладиш… Пак остават ръбове… Глади, докато ти излязат мазоли на ръцете и не губи надежда. Някой ден може и да успееш…

Яма – помийна. Гадна работа, но все така се случва и навсякъде я има. Като минаваш покрай, нея по-добре си запуши носа, че ще ти се прегади в последствие…

Посветено на... един царевичак =)