Малкото цветенце
1 мин за четене
Растяло в малка саксийка малко цветенце, такова - мъничко, с бледички, почти
прозрачни листенца. Всеки лек полъх на вятъра бил болка за него, защото се
страхувало да не измъкне тъничкото му коренче. Един ден се извила страшна буря
и засипала пясък върху него, ситни камъчета заудряли и без това тънките му листенца. Крехкото му стебълце се заогъвало и, а-ха, да се прекърши под натиска на бурята. Когато вече нямало надежда и цветенцето престанало да се бори, една изящна розова гладиола препречила вятъра и загърбила със стеблото си почти мъртвото растенийце.
То едва мърдало и дори не могло да й благодари преди да си тръгне.
Когато бурята отминала, по крайчетата на клонките му имало нещо необичайно. Цветенцето премаляло. С малкото останал у него живот си помислило, че бурята е скършила крехките му клонки. Отпуснало бледите си, болнави листенца надолу и зачакало края.
Чакало, чакало... и тогава върху него кацнала пчелица. Завъртяла се и започнала да събира цветен прашец.
- Ох - стреснало се цветенцето, но не защото го заболяло, а защото чак тогава разбрало, че има прекрасни жълти цветчета... Едни такива мънички, ситнички, но истински... и негови!То още не можело да повярва - полюшвало главица и внимателно оглеждало всичките си дребни цветчета. После добило малко смелост и леко изправило листенца. Леко, защото се страхувало, че големите и силни цветя и храсти ще му се присмеят. Страхувало се, че може някое горско животинче да опасе новата му премяна...
Тогава пак задухал вятър. Цветенцето превило гръб. Затворило очи, сърцето му лудо забило... листенцата му закипяли и бурята отнесла част от цветчетата му...
Когато всичко утихнало, цветенцето още стискало очи. Страхувало се и не
смеело да се изправи. Тогава с изненада усетило, че нищо не го боли -било загубило само няколко листенца и крайчетата на жълтите си цветенца.
Не можело да повярва! То оцеляло само след бурята! Отърсило се от пясъка, вдигнало глава и изправило още малко листенца. Вече го било по-малко страх от големите и силни цветя и храсти... и от горските животни.
прозрачни листенца. Всеки лек полъх на вятъра бил болка за него, защото се
страхувало да не измъкне тъничкото му коренче. Един ден се извила страшна буря
и засипала пясък върху него, ситни камъчета заудряли и без това тънките му листенца. Крехкото му стебълце се заогъвало и, а-ха, да се прекърши под натиска на бурята. Когато вече нямало надежда и цветенцето престанало да се бори, една изящна розова гладиола препречила вятъра и загърбила със стеблото си почти мъртвото растенийце.
То едва мърдало и дори не могло да й благодари преди да си тръгне.
Когато бурята отминала, по крайчетата на клонките му имало нещо необичайно. Цветенцето премаляло. С малкото останал у него живот си помислило, че бурята е скършила крехките му клонки. Отпуснало бледите си, болнави листенца надолу и зачакало края.
Чакало, чакало... и тогава върху него кацнала пчелица. Завъртяла се и започнала да събира цветен прашец.
- Ох - стреснало се цветенцето, но не защото го заболяло, а защото чак тогава разбрало, че има прекрасни жълти цветчета... Едни такива мънички, ситнички, но истински... и негови!То още не можело да повярва - полюшвало главица и внимателно оглеждало всичките си дребни цветчета. После добило малко смелост и леко изправило листенца. Леко, защото се страхувало, че големите и силни цветя и храсти ще му се присмеят. Страхувало се, че може някое горско животинче да опасе новата му премяна...
Тогава пак задухал вятър. Цветенцето превило гръб. Затворило очи, сърцето му лудо забило... листенцата му закипяли и бурята отнесла част от цветчетата му...
Когато всичко утихнало, цветенцето още стискало очи. Страхувало се и не
смеело да се изправи. Тогава с изненада усетило, че нищо не го боли -било загубило само няколко листенца и крайчетата на жълтите си цветенца.
Не можело да повярва! То оцеляло само след бурята! Отърсило се от пясъка, вдигнало глава и изправило още малко листенца. Вече го било по-малко страх от големите и силни цветя и храсти... и от горските животни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариета Йорданова Все права защищены
